Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
София, 12.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 6769/2013 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№.15142/24.09.2013г. от „С. на Ц.”, с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на решение № 1672/2011г. на РС-Бургас в частта, с която е осъдена да възстанови комина, разрушен на нивото на първия жилищен етаж от жилищната сграда, построена в дворно место с идентификатор 07079.615.289, находящо се в [населено място], на [улица] по иск, предявен на основание чл. 109 ЗС от Г. П. Г.. Молителят представя частна съдебно-техническа експертиза.
Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т. 1 ГПК, като твърди, че с частната техническа експертиза се установява, че в хода на основен ремонт на сградата, са били съборени преградните стени, които не е трябвало да бъдат носещи, но се установило, че са имали значение за стабилността на сградата. Затова се наложило да се поставят колони на сградата на ниво приземен етаж и една от тези колони влиза в отвора за комина, поради което не може да се изпълни решението за възстановяване на комина.
Ответникът по молбата я оспорва, като счита, че това обстоятелство не е новооткрито, а дори е реализирано от молителя, който е извършвал ремонта, а представената частна експертиза не е годно доказателство за допускане на отмяна.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 09.05.2012г. Представената частна експертиза няма дата. Съдът приема, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок от изготвяне на експертизата, поради което преценява молбата за допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска е уважен предявеният от Г. П. Г. иск по чл. 109 ЗС против „С. на Ц.”, да бъде осъден ответника да възстанови комина, разрушен на нивото на първия жилищен етаж от жилищната сграда, построена в дворно место с идентификатор 07079.615.289, находящо се в [населено място], на [улица]. По делото е установено, че ищецът е съсобственик на първи етаж над приземния етаж, на стая от сутерена с южно изложение и на 48,86/217 ид.ч. от правото на собственост върху дворното место, видно от н.а. № 149,т.3 от 11.08.1960г. за учредявяне право на строеж,. н.а. № 24,т.ІІІ/1960г. за прехвърляне идеална част от дворното место и н.а. № 153,т.1/1962г. за прехвърляне на ? ид.ч. от придобитото на съпругата. „С. на ц.” е придобил от К. К. приземния етаж и останалата част от сутерена, а прехвърлителката е останала собственик на таванския етаж. СТЕ по делото е установила, че има комин в южното мазе, който е прекъснат на ниво приземен етаж като вертикална връзка и е продължен в сутерена като хоризонтален участък от четири метра с метални тръби /кюнци/, затворени в боядисана кутия от гипсокартон, разположена на ъгъла между тавана и стените на мазето. Това разположение на комина е в нарушение на строителните правила и норми и правилата за безопасност, които допускат наклон на вертикален комин до тридесет градуса с дължина на отсечката до един метър. Тъй като така свързания комин не е безопасен и не може да се ползва, стаята на ищеца не може да се отоплява, поради което съдът, за да постанови решението, чиято отмяна се иска е приел, че прекъсването на съществуващия комин е неоснователно действие, което пречи за нормалното използване на сутеренната стая от ищеца и е постановил възстановяването му на ниво приземен етаж.
С молбата за отмяна сега се представя частна СТЕ, с която експерт е констатирал, че междинните стени в жилището на ответника не са били само преградни, а са имали значение и за стабилността на сградата и предвид събарянето им се е наложило поставяне на колони, едната от които попада в отвора на комина и за да се възстанови, трябва тази колона да се премахне.
Наведеното от молитела основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК изисква кумулативно представените доказателства да са новооткрити, да установяват нови обстоятелства, с които са съществували към момента на разглеждане на делото, но с които страната не е могла да се снабди, или да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Тези доказателства трябва да са допустими по Г., за да могат да установят нови за спора обстоятелства.
Частната експертиза не съставлява годно доказателство да установи ново обстоятелство. На нея съдът не може да се позове, защото би се нарушил принципа на непосредственост. Отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК е допустима когато новооткрития документ сам по себе си съставлява доказателство по делото, а не установява възможност да бъдат събрани показания на свидетел, или и изготвяне и приемане експертиза на вещо лице. На това основание отмяна не може да се допуска въз основа на доказателства, които установяват, че в бъдеще може да се съберат нови доказателства.
Отделно от това, посоченото обстоятелство не е новооткрито за молителя, който извършва ремонта в собствения си обект. Той е могъл да установи чрез поставяне на задача на СТЕ, назначена при разглеждане на делото. как премахването на колоната, заемаща мястото на комина ще се отрази на стабилността на сградата. До колкото премахването на стените е резултат от действията на самия молител, а прекъснатия от него комин е обща част на етажната собственост по смисъла на чл. 38 ЗС не може да се приеме и че установеното от частната експертиза обстоятелство би имало значение на изхода от спора.
По изложените съображения не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение на наведеното от молителя основание, поради което молбата следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответникът по молбата следва да се присъдят претендираните деловодни разноски за настоящото производство в доказания размер 500 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.15142/24.09.2013г., подадена от „С. на Ц.” за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на решение № 1672/2011г. на Бургаски районен съд.
Осъжда С. на Ц.” ЕФН [ЕГН] със седалище [населено място], [улица] да заплати на Г. П. Г. от [населено място] к-с „Д. 2” [жилищен адрес] деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ