О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 07.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 5559 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.06.2013 год. по гр.д.№ 154 / 2013 год. на Бургаски апелативен съд, с което е спряно производството по същото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора по висящи гр.д.№ 167/13 год. и гр.д..№ 168 / 13г. по описа на Сливенски окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон поради това, че не е съобразен предмета на доказване и на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 135 ЗЗД и действието на това решение по отношение на лицата, за нарушение на процесуалните правила, тъй като не е налице преюдициалност на иска за установяване на вземане по чл. 422 ГПК по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД и за необоснованост на извода, че е налице специфика с оглед конкретните обстоятелства и съществува опасност от пристъпване към принудително изпълнение.
Ответните по частната жалба Н. Г. И., Е. Е. С., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител С. С. С. и С. Г. И. – оспорват допустимостта на частната жалба, като я считат просрочена. Евентуално оспорват основателността й с доводи за специфика, произтичаща от обстоятелството, че срещу ответницата е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т.9 ГПК въз основа на запис на заповед, издадена от [фирма], по която тя е авалист и при евентуално уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД ще започне принудително изпълнение върху недвижим имот, който принадлежи на трето лице
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Неоснователно е възражението за просрочие на частната жалба. Определението за спиране е постановено в съдебно заседание на 12.06.2013г., в което са присъствали и двете страни. Едноседмичният срок за подаване на частна жалба започва да тече от заседанието и изтича на 19.06.2013г. Жалбата е подадена чрез пощата с изходящо клеймо на 19.06.2013г. и е в срок, съгласно чл. 62, ал.2 ГПК.
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Обжалва се определение, с което въззивния съд постановява за първи път спиране, поради което частната жалба няма характера на касационна такава и не е необходимо обосноваване на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Предявен е иск по чл. 135 ЗЗД от [фирма] да бъде обявен за относително недействителен спрямо Н. Г. И., авалист по запис на заповед от 05.02.2008г. издадена от [фирма] договорът за дарение сключен с н.а. № 45,т. ХІІ/22.12.2008., с който Н. И. дарява на Е. Е. С., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител С. С. С. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.3, ап.6. Сливенски окръжен съд, като първа инстанция е уважил този иск и е отхвърлил иска против С. Г. И. за прогласяване за относително недействителна по отношение на ищеца – кредитор на същата сделка в частта за запазване пожизнено правото на ползване.
Въззивната инстанция в с.з. на 12.06.2013г. съдът спира въззивното производство, образувано по жалба на ответниците на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК до разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора по висящи гр.д.№ 167 / 13 год. и гр.д..№ 168 / 13г. по описа на Сливенски окръжен съд. Предмет на тези две дела са установителни искове по чл. 422 ГПК, предявени от [фирма] за установяване по отношение на Н. Г. И. и други две физически лица в качеството им на авалисти по запис на заповед от 05.02.2008г. че дължат сумите по издадените заповеди за незабавно изпълнение на парично задължение от 22.02.2012г. по ч. гр.д.№ 776/2012г. и от 25.10.2011г. по ч. гр.д.№ 6325/2011г. и двете издадени на основание чл. 417 т.9 ГПК за части от вземането по същата запис на заповед.
За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че действително уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване със сила на пресъдено нещо на вземането на кредитора, но в съдебната практика се приемало, че когато кредитора е предприел действия по доказване на вземането със самостоятелен иск, решението по този иск ще е от значение за произнасянето по иска по чл. 135 ЗЗД.
Определението е неправилно.
Ако с иска по чл. 135 ЗЗД не е съединен иск за вземането, то не е предмет на П. иск. В производството по този иск не е необходимо да се доказва действителността, съществуването, ликвидността и изискуемостта на вземането на кредитора. За установяване на активната материлано правна легитимация на кредитора да предяви иска по чл. 135 ЗЗД е достатъчно формално доказване на основанието, материализиращо вземането му. Ако със сила на пресъдено нещо е отречено съществуването на вземането, във последващо висящо производството по чл. 135 ЗЗД това решение ще се вземе предвид. Съдът по П. иск обаче не следва да спира производството по делото до разрешаване на спора за вземането. Ако в по-късно развило се производство се установи със сила на пресъдено нещо, че вземането не съществува ще отпадне само непротивопоставимостта на сделката по отношение на кредитора, тъй като е отречено това му качество. С това обаче не се засягат правата на страните по сделката, тъй като в отношенията между тях и всички други лица, включително и други кредитори, сделката е действителна. Затова решението по висящ спор за установяване на вземането не е преюдициално по отношение на производството по иска по чл. 135 ЗЗД. В този смисъл съдебната практика, включително и задължителната такава по чл. 290 ГПК е последователна. /Р № 525 от 15.07.2010 год. по гр.д.№ 171 / 2009 год. на ВКС , ІV г.о., Р № 639 / 06.10.2010 год. по гр.д.№ 754 / 2009 год. на ВКС, ІV г.о., Р.№ 122 / 14.03.2011 год. по гр.д.№ 1028 / 2010 год. на ВКС , ІV г.о. , Р.№ 328 / 23.04.2010 год. по гр.д.№ 879 / 2010 год. на ВКС , ІІІ г.о. опр. № 624 и опр. № 624/27.09.2013г. по т.д. № 3249/2013г. І т.о. по чл. 274, ал.2 ГПК/
Неоснователен е доводът на ответниците по касация, че ако разрешаването на спора по настоящото дело не изчака постановяване на решенията по чл. 422 ГПК, ищецът ще пристъпи към принудително изпълнение върху вещ, която не е на длъжника. Решението по иска по чл. 135 ЗЗД не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на вземането, То не е осъдително и не съставлява изпълнително основание за вземането. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед – основание по чл. 417 т.9 ГПК и по аргумент от чл. 420, ал.1 ГПК подаването на възражението спира изпълнението й. Докато трае производството по установяване на вземането по чл. 422 ГПК принудителното изпълнение е спряно независимо от производството по настоящото дело.
Не е налице и специфика на случая по настоящото дело от гледна точка на задължението, и защото ответникът Н. И. като авалистът отговаря за задължението по записа на заповед както отговаря и издателя й, чието вземане поръчителствува, съгласно чл. 485, ал.1 ТЗ.
По изложените съображения, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила следва да се отмени, като вместо това делото се върне на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.06.2013 год. по гр.д.№ 154 / 2013 год. на Бургаски апелативен съд, с което е спряно производството по същото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора по висящи гр.д.№ 167 / 13 год. и гр.д..№ 168 / 13г. по описа на Сливенски окръжен съд.
ВРЪЩА за продължаване на съдопроизводствените действия от въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: