О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 210 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. П., П. Д. М., И. И. М. и К. И. К. против решение № 1477/23.11.2009г. по гр.д.1238/2009г. на В. окръжен съд, с което е обезсилено решение 726 от 19.03.2009г. по гр.д.№ 9553/2007г. на В. РС поради това, че се е произнесъл по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по предявения иск.
За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че с исковата молба, касаторите са предявили отрицателен установителен иск, с който молят да се признае за установено, че ответниците не притежават правото на собственост върху имот от 600 кв.м., съставляващ имот № 1563 по кадастралния план на “М. рит”,[населено място], кв.В.. С молба в хода на производството, ищците са поискали изменение на първоначално предявения иск, като са предявили иск по чл. 108 от ЗС за същия имот. Съдът е допуснал това искане, но в последствие е отменил определението, с което е допуснато изменение на иска поради това, че на практика е предявен нов иск. С решението си обаче, съдът се е произнесъл по иск по чл. 108 от ЗС. Затова въззивният съд е обезсили решението, като постановено по непредявен иск и е върнал делото на РС за произнасяне по предявения иск.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила. Касаторите считат, че квалификацията на предявения иск е дейност на съда и той е следвало да установи, че предявения от тях иск е по чл. 108 от ЗС
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторите считат, че в противоречие с постоянната практика на ВКС и съдилищата, въззивният съд не е извършил собствена квалификация на предявения иск, която следва да се изведе от наведените обстоятелства, на които следва да съответства формулирания петитум.Отделно от това ищецът винаги можел да премине от установителен в осъдителен иск.Позовават се на Р № 1019от 10.05.1996г. решение от 11.12.2007г. на ОС – София. Р № 1862 от 05.10.1955г. и решение № 682/07.08.2006г. и Р № 741 от 16.03.1970г..
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба правни въпроси относно това може ли да се допуска изменение на иска, като се премине от отрицателен установителен иск към иск по чл. 108 от ЗС и въз основа на какво се извършва правната квалификация на спорното право, са свързани с мотивите на въззивния съд и имат значение за изхода от спора, поради което обосновават общото основание за допускане до касация. Даденото разрешение обаче от въззивния съд съответства на съдебната практика. Във всички решения, представени от касаторите в съответствие с нормата на чл. 116 от ГПК /отм/ се приема, че не може да се изменя едновременно основанието и петитума на иска, включително и при преминаване от установителен в осъдителен иск. Основанието на което е предявен отрицателен иск за собственост касае установяване не съществуването на правото на собственост на ответниците, а искът по чл. 108 от ЗС има по-широк предмет и на първо место следва ищците да посочат правното основание, на което считат, че са собственици. Така при това изменение се променя едновременно и основанието и петитума, което е недопустимо. Отделен е въпроса, когато исковата молба се нуждае от уточнение и ищецът формулира петитум, който съответства на изложените фактически обстоятелства. Това не съставлява изменение на иска. Тази хипотеза не е стояла за разглеждане пред въззивния съд, а приетото от него съответства на данните по делото и като разрешение не противоречи на цитираната съдебна практика. Затова не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1477/23.11.2009г. по гр.д.1238/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. П. П., П. Д. М., И. И. М. и К. И. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: