Определение №703 от 27.12.2012 по ч.пр. дело №611/611 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 703

София, 27.12. 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 611 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. В. Г. против определение № 1293 от 19.06.2012г. по ч.гр.д.№ 2289/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 02.02.2012г. по гр.д.№ 18049/2011г. на Софийски градски съд, с което производството по отделения иск за трудово възнаграждение е изпратено по подсъдност на Софийски РС.
В частната касационната жалба се иска двете производства – това по чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в периода 09.09.1944г. до 10.11.1989г. да бъде разгледан заедно с иска за трудово възнаграждение и полагащото се допълнително възнаграждение към трудовото възнаграждение. Не се оспорва, че и по отношение на свещениците следва да се прилага Кодекса на труда защото той е задължителен и за Българската православна църква.
В изложението към частната жалба не е формулиран правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
С исковата молба Г. заявява, че на 17.10.1989г. му е забранено да служи в храма „Св.врач Д.”. Счита че това е станало по политически причини и до предявяване на иска – на 28.12.2011г. не е възстановен, респективно не му е плащано възнаграждение. Не представя доказателства, че до този момент е бил в трудово правоотношение с ответника. Затова претендира ответникът Софийска Митрополия да бъде осъдена да му заплати сумата 341 312 лв., която е „и като обезщетение за материални и нематериални щети”. В частната жалба обяснява, че тази сума е формирана от неполученото трудово възнаграждение и полагащите му се „треби”. Ищецът счита, че е предявил два иска.
С определение от 02.02.2012г., СГС е разделил производството по претенцията за трудово възнаграждение от тази за обезщетение и на основание чл. 104, т.4 ГПК е изпратил иска за трудово възнаграждение на СРС, на който е подсъдна. Производството за обезщетение на неимуществени вреди като репресиран и за имуществени, но извън неполучено трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения към него е останало висящо пред СГС.
От исковата молба не е ясно дали са предявени два иска, или размера на неполученото трудово възнаграждение формира имуществените вреди и размера на обезщетението по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в периода 09.09.1944г. до 10.11.1989г. Тази претенция обаче продължава да е висяща пред СГС. Дали има предявен иск за трудово възнаграждение отделно от иска за обезщетение като репресиран следва да реши СРС, на който са подсъдни трудовите спорове без оглед на цената на иска. след привеждането на исковата молба в съответствие с нормата на чл. 127 ГПК.
С обжалваното определение, Софийски апелативен съд е посочил, че определението за разделяне не подлежи на самостоятелно обжалване. На такова подлежи само определението във връзка с подсъдността, т.е. изпращането на претенцията за трудово възнаграждение на СРС. Преценено е, че с това определение не е нарушен процесуалния закон. Двете претенции не могат да се движат в едно производство, тъй като се разглеждат по различен ред и са подсъдни на различни съдилища.
По отношение на тези изводи на въззивната инстанция не е формулиран никакъв правен въпрос, а това е основание за не допускане до касация, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. .
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1293 от 19.06.2012г. по ч.гр.д.№ 2289/2012г. на Софийски апелативен съд по частна жалба от Г. В. Г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top