О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 28.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1641/2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 317 от 11.11.2013г. по гр.д.№ 594 по описа за 2013г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 164 от 28.06.2013г. по гр.д.№ 1217/2013г. на Радомирски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от [община] да се признае за установено по отношение на Потребителна кооперация „Съгласие” [населено място], [община], че едноетажна масивна търговска сграда- ресторант и магазин със застроена площ 390 кв.м. със статут на търпим строеж по пар. 16, ал.1 ЗУТ, построена в УПИ І-ОбНС, клуб обществена дейност, магазин за хранителни стоки, ресторант и сладкарница” в кв. 40 по плана на [населено място], целия с площ 3500 кв.м. е собственост на [община] и кооперацията да бъде осъдена да и предаде владението върху тази сграда, както и да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК н.а. № 84,т.2/2002г. на нотариус Б. К..
В касационната жалба [община] прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 108 ЗС във вр. с чл. 26 ЗК, пар.6 и 7 т.4 ЗМСМА, пар.42 ЗОС, пар 16 ЗУТ за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на всички събрани доказателства и наведените доводи от нея, като например мораториума за придобиване по давност, това, че ответника не е изпълнил процедурата за придобиване на имота като кооперативен, неправилна преценка на свидетелските показания. Прави се оплакване и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, по който се твърди противоречие на въззивното решение с решения по чл. 290 ГПК както следва: Р № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744//2008г. І гр.о.Р № 80 от 20.04.2010. гр.д.№ 535/2009г. ІІ гр.о., Р № 458/01.06.2010г. по гр.д.№ 1299/2009г.ІІ гр.о. Р № 451/15.07.2010г. по гр.д.№ 536/2010г. ІІ гр.о. – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация Потребителна кооперация „С.” оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като е доказано и в съответствие с нормата на чл. 2, ал.3 ЗОС в първоначалната й редакция, правилно е прието, че кооперацията е собственик на процесния имот, и не обосновано основание за допускане до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск за собственост на процесната сграда, [община] се позовава на пар.7, т.4 ЗМСМА и на пар.42 ЗОС. Представя съставен на 01.10.2012г. първоначален акт за публична общинска собственост № 2603, в който като основание за придобиване е посочен чл.2, ал.1 ЗОбС, без да се сочи кое основание от изброените в него се има предвид. В исковата молба се твърди, че основанието за придобиване е дарение на терена и бившите сгради в него на общината и приращение. Твърди се, че строителството е осъществено с доброволен труд и събрани средства от населението на селото. В подкрепа на твърденията се представят доклади за работата на кметството и свидетелски показания. Установено е, че по плана от 1989г. парцела е отреден за общински народен съвет, клуб обществена дейност, магазин за хранителни стоки, ресторант и сладкарница. Кооперацията противопоставя придобиване на сградата и необходимо прилежащия терен към нея на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС в първоначалната му редакция. Представя одобрен архитектурен проект, в който като инвеститор е посочен О., проектно сметна документация и нареждане на О. към БНБ за плащане при представяне на актове образец 19. Представени са оригиналните сметки и проектно-сметна документация. Строителството е извършено в периода 1977-1979г. Сградата е заснета в плана от 1989г. и е заприходена в счетоводните книги на кооперацията като Д..
Въззивната инстанция е приела, че общината не доказва да е придобила правото на собственост на предявеното от нея основание като дарен имот на общината и строен със средства и труд на населението защото докладите за дейността на кметството не са достатъчни, а свидетелските показания за тези обстоятелства са оборени от представените от кооперацията оригинални документи. Прието е въз основа на тези документи, че на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС в редакция ДВ бр. 44/01.06.1996г./ кооперацията е придобила правото на собственост върху процесната сграда и това изключва придобиването на същото право от общината. Общината е твърдяла, че поради спиране течението на придобивната давност за имоти, които са държавна, или общинска собственост с пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността кооперацията не е могла да придобие имота по давност, на каквото основание е призната за собственик с констативния нот. акт. Съдът е изложил съображение, че за нея не е имало пречка да придобива по давност в периода 1996-2002г.
Съдът се е съобразил със съдебната практика по приложението на чл. 2, ал.3 ЗОбС в редакция ДВ бр. 44/01.06.1996г./ С този текст се създава самостоятелно придобивно основание за кооперации и сдружения с нестопанска цел, които са строили със собствени средства и труд сгради преди 13.07.1991г., върху държавна земя, без отстъпено право на строеж да придобиват собствеността върху тези сгради по силата на закона, което изключва възможността сградите да преминат в патримониума на общината при трансформирането на държавната собственост в общинска. /Р № 834/10 от 04.01.2011г. І гр.о./ Затова е неприложим пара.42 ЗОС, който определя критерий за разграничение на имотите – общинска собственост от имотите частна държавна собственост съобразно отреждането им в плана. Този критерии се отнася само за тези два вида собственост. Той не определя критерий за разграничение между тях и кооперативната собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОС е отменена със ЗИД ЗОС/ДВ, бр.101/2004 год./ и по общо правило отмяната на материалноправна норма действа занапред. Възникналото в полза на кооперациите право на собственост не може да се прекрати или отнеме. Затова е без значение възражението на общината, че кооперацията не е поискала деактуване и определяне на необходимо прилежащата земя. Правото на собственост по чл.2, ал.3 ЗОС възниква по силата на закона, а не след провеждане на административна процедура. Реализирането на това основание не зависи от придобивната давност. То е самостоятелно. Затова е без значение наложения мораториум за придобиване по давност на държавна и общинска собственост.
Свидетелските показания, касаещи изграждането на сградата са обсъдени от съда и е прието, че тези от тях, според които сградата е построена със средства и труд на населението от общината са оборени от писмените доказателства, представени от другата страна.
Предвид изложеното, съдът е обсъдил относимите събрани доказателства и доводите на страните и е действал според изискването на съдебната практика. Затова формулираният въпрос относно това негово задължение не обуславя допускане до касационен контрол. Съдът не присъжда разноски на ответника по касация въпреки, че претендира такива, тъй като не е представил списък по чл. 80 ГПК. /т.2 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 317 от 11.11.2013г. по гр.д.№ 594 по описа за 2013г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: