Определение №95 от 26.2.2014 по ч.пр. дело №462/462 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95

София, 26.02.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 462/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Д. Д. и М. М. Д. против разпореждане от 06.01.2014г. по ч. гр.д.№ 304/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е върната частна жалба, № 9899/18.11.2013г., подадена от същите.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила,
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява следното:
С определение № 384/18.10.2013г. по ч. гр.д.№ 304/2013г. на Бургаски апелативен съд е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от Д. Д. Д. и М. М. Д. срещу определение, с което е оставено без уважение искането им за продължаване на срок за внасяне на държавна такса, защото това определение не подлежи на обжалване.
Срещу това определение е подадена частна жалба № 9899/18.11.2013г. от Д. Д. Д. и М. М. Д.. С определение от 20.11.2013г. тя е оставена без движение за изправяне на нередовости между които и за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Съобщение за това жалбоподателите са получили на 28.11.2013г. и с молба, изпратена по пощата на 05.12.2013г. са поискали продължаване на срока за внасяне на държавна такса с 10 дни. Съдът е уважил това искане с разпореждане от 11.12.2013г. С определение от 06.01.2014г. е върнал частната жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса в продължения срок, който е изтекъл на 16.12.2013г. Съдът е приел, че продължения срок започва да тече от изтичането на първоначалния.
С частната жалба Д. Д. Д. и М. М. Д. считат, че последния извод на съда е незаконосъобразен. Според тях продълженият срок започва да тече от получаване на съобщението, че искането е уважено.
При действието на отменения ГПК, тълкувайки нормата на чл. 36 от него, съдебната практика приемаше, че съдът следва да уведоми страната дали е уважено искането й. Новия срок започваше да тече от връчване на съобщението. Редакцията на чл. 36 от ГПк /отм/ е различна от чл. 63 от действащия ГПК С новия ГПК нормата на чл.63, ал.2 изр.2 изрично постановява ”продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния”. Исковата молба е постъпила през 2012г., при действието на новия ГПК и при цитираната изрична уредба в него, обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 06.01.2014г. по ч. гр.д.№ 304/2014г. на Бургаски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top