О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 14.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 29 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. М.-К. против решение № 134 от 30.05.2012г. по гр.д.№ 166/2012г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 395 от 09.12.2011г. по гр.д.№ 2010г. на Ловешки РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторката, по иск предявен от А. М. Т., че отказът на Л. А. Т. от наследството на баща й А. В. М. починал на 14.03.1997г., вписан в особената книга на РС-Ловеч под № 41/05.10.2010г. е нищожен и е отхвърлен иска на касаторката против А. Т., предявен на основание чл. 108 ЗС за ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 43476.315.938 с площ 571 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], заедно с намиращата се в него двуетажна сграда с идентификатор 43476.315.938.1 с площ 128 кв.м., жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 43476.315.938.2 с площ 15 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 43476.315.938.3 с площ 39 кв.м., придобита на основание отказ от наследство на Л. Т. и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е оставено без уважение искането за отмяна на нот.акт № 413/2010г. до размер на ? ид.ч. от предмета му.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани ясни въпроси. От съдържанието на изложението, в което са изложени доводи за неправилност на решението може да се приеме, че поставеният въпрос е действия като деклариране на имота пред данъчните власти, заплащане на ток, вода и такса за радиоточка съставлява ли действия по приемане на наследството и може ли да се предяви самостоятелен иск за нищожност на отказ от наследство. По тези въпроси се твърди, че въззивното решение противоречи на Р № 54/03.05.1961г. по гр.д.№ 36/1961г. на ВС и ПП № 7 от 28.11.1973г. на ВС.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: А. В. М. е починал на 14.03.1997г. и е оставил за свои наследници ищцата К. М.-К. и Л. А. Т.. Последната е починала на 03.10.2010г. и е оставила за единствена своя наследница ответницата А. Т.. На 23.09.2010г. Л. Т. е подала молба за отказ от наследство, вписан в особената книга на съда след нейната смърт под № 42 на 05.10.2010г. Процесният имот е останал в наследство от А. Т.. С нот.акт № 413/2010г. ищцата е призната за собственик на основание наследство и отказ от наследство на целия имот. Направеният отказ от наследство е оспорен с отговора към исковата молба от ответницата. Тя е поискала и инцидентно съдът да се произнесе по действителността на отказа като е предявила инцидентен установителен иск за това. По делото е установено, че данъчната партида за оставеният в наследство имот се води и на двете дъщери на наследодателя. Л. Т. е живяла в имота, плащала е консумативи за ток, вода и е регистрирала „радиоточка”. Безспорно е, че отношенията между страните са се влошили, като след смъртта на Л. Т. имота е заключен от ответницата и ищцата няма достъп до него.
РС е уважил иска изцяло, като е приел, че отказът от наследство не е нищожен поради това, че преди да бъде направен Л. Т. е приела наследството. Посочените действия не са преценени като приемане на наследството.
Въззивната инстанция не е възприела този извод. Въз основа на събраните писмени доказателства е приела, че декларирането на имота като наследствен пред данъчните власти и от двете наследници на А. Т. съставлява приемане на наследството, поради което заявеният след това отказ от наследство е нищожен, поради което е уважен инцидентния установителен иск, заявен от ответницата. Потвърдено е решението за уважаване на иска до размер на ? ид.ч., като за разликата до пълния предявен размер – т.е. за другата ? ид.ч. иска е отхвърлен.
По поставените правни въпроси, съдът не се е произнесъл в противоречие с установената задължителна съдебна практика. С т.14 от ПП № 4/1964г. и Р № 801/09.11.2009г. по гр.д.№ 1667/2008г. ІV гр.о. по чл. 290 ГПК е прието, че подаването на данъчна декларация за наследствен имот е действие, сочещо на приемане на наследство. Представеното от касаторката Р № 54/03.05.1961г. по гр.д.№ 36/1961г. на ВС отразява неактуална съдебна практика, която е променена с цитираната последваща задължителна такава. Затова по първия поставен въпрос не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Вторият въпрос – може ли да се предяви самостоятелно иск за прогласяване нищожност на отказ от наследство, е неотносим. Ищцата е оспорила изрично отказа в отговора към исковата молба и е избрала форма на защита срещу предявения иск – предявяване на инцидентен установителен иск, т.е. не е налице висящо производство само за установяване нищожност на отказа.
В ПП № 7/1973г. т.3 б.”д”, на което се позовава касаторката, въпросът е разгледан от гледна точка на това, че не е необходимо предварително, или в хода на делбеното производство да се установява със самостоятелен иск нищожността на отказа от наследство, защото той не поражда действие, а това може да се установи директно в делбеното производство при установяване на действителните съсобственици и права върху делбените имоти. Действително нищожния отказ не произвежда действие. И нищожните сделки не произвеждат действие, но за установяване на нищожността от страна, или заинтересовано трето лице, установителен иск е допустим. Постановката в цитираното ПП № 7/1973г. е неотносима към настоящото производство, което не е за делба, а и защото то няма за предмет единствено иск за установяване нищожност на отказа, а инцидентния иск с такъв предмет е предявен като форма на защита по основния иск за собственост, предявен от касаторката. Затова и по втория въпрос не е налице основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134 от 30.05.2012г. по гр.д.№ 166/2012г. на Ловешки окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. А. М.-К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: