О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 30.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 872 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Б. Д. против решение № 3865 от 31.05.2012г. по гр.д.№ 689/2009г. на Софийски градски съд, с което е отменено частично решение от 24.03.1999г., постановено по гр.д.№ 8335/1996г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 109 ЗС да бъде осъдена Е. С. У. да премахне за своя сметка втори тавански етаж, тераса на нивото на втория етаж и външна еднораменна стълба на сградата, построена с собственото й дворно место, съставляващо имот 738 от кв. 33 /кв. 54 стар/ по плана на [населено място] м. „С. Д.”.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон при преценка какво е търпим строеж и дали процесните елементи от сградата, на които се иска премахване са такива и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса декларацията по пар. 27 от З. /отм/ идентична ли е с декларацията по пар. 16, арл.2 ЗУТ и попада ли в приложното поле на този текст, на който се иска отговор на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на възивното решение до касация, тъй като формулирането на въпроса и иобосноваването на допълнителното основание не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК и на ТР № 1/2009г. на ОСГТК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищцата Й. Д. се легитимира като собственик на ? ид.ч. от дворно место от 540 кв.м. /459 по н.а./ от имот пл. № 739 от кв. 33 по плана на [населено място], м. „С. Д.” находящ се на [улица], ведно с построената в него жилищна сграда с н.а. № 146,т.12/28.04.1986г., а ответницата Е. У. е собственик на съседния от югозапад имот 738. Първоначалният ответник С. А. П. със строително разрешение за основен ремонт на съществуваща в имота стара сграда е извършила нов строеж с по-голяма площ и височина. Изградени са две жилищни помещения в таванския етаж, като надзида е 1,95 м. вместо 0,50 м., както е предвиждал проекта, одобрен на 27.02.1996г., при което е вдигнато билото на покрива с два метра, еднораменна стълба, за да се стигне до тях и тераса, до която стига стълбата. Новата сграда отстои в предната си част на 1,85 м. от имотната граница между имотите на страните и 1,90 м. в задната част на сградата. Изграденото еднораменно стълбище е на разстояние един м. от имотната граница. Общината е задължила П. да премахне това допълнително строителство, но поради неизпълнение на това задължение е издадено и наказателно постановление срещу нея. С н.а. № 55, т. LV от 14.05.1997г. в хода на процеса, П. е продала имота на ответницата Е. Укова, която е конституирана в производството на основание чл. 117, ал.4 ГПК /отм/. Видно от писмо № АС-94-Е-99/04.11.1999г. на СО Е. С. У. е подала декларация по пар. 27 З. /отм/ за извършено в имота й незаконно надстрояване и за необходимостта да изготми частично изменение на застроителния план и регулационния план след разрешение и указания от отдел Архитектура и благоустройство и след това Район „Н.” ще се произнесе по възможността за узаконяване. От писмо № ГР-94Е-58 от 24.01.2000г. на Главния архитект на София се установява, че за местността е изработен нов ЗРП, за който към онзи момент е била висяща процедура по приемане. Предвидена е максимална височина – шест етажа. Предвид подадената декларация по пар. 27 З. /отм/ и предвижданията по плана и на основание пар. 16, ал.2 ЗУТ, С. – р. „Н.” е издал удостоверение № 94-Е/12.10.2001г., с което приема, че двуетажната сграда в имот 738 от кв.33 е допустима при спазване изискванията на чл. 148-149 ППЗТСУ. Двете удостоверения са оспорени, като не отговарящи на истината и е открито производство по оспорването им. СТЕ от 11.10.2002г.с в.л. М., приета в с.з. на 21.10.2002г. счита, че сградата няма режим на търпимост, защото не са спазени техническите правила и норми за отстояние от имотната граница към момента на изграждането на сградата. Към същия момент за този район има само улична регулация, а за имотите не са отредени дворищно регулационни парцели. При новото второ възивно разглеждане на делото е изследван въпроса за приложението на чл. 36, ал.1 и ал.2 ЗУТ допускащ застрояване при отклонение от нормите за отстояние. Допуска се запазване на строежи, които имат експлоатационна годност поне още 25 гадини, каквато има процесната сграда, а отстоянието се преценява от гледна точка на разстоянието между сградите, а не от сградата до имотната граница. При приложението на тази норма, разстоянието между сградите на страните следва да е 4 м., а на место то е 4,50 м. Спазено е и изискването за плътност на застрояването за този район.
При тази фактическа обстановка, възивният съд е приел, че е налице незаконно строителство, че то не е допустим строеж по смисъла на пар.16, ал.2 ЗУТ, но с оглед нормата на чл. 36 ЗУТ не следва да се постановява премахването му. Позовал се е на чл. 16, ал.2 ЗУТ, според който незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. – 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Макар да не са спазени изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждане на сградата, местонахождението и височината й отговарят на правилата на ЗУТ и е подадена декларация за незаконния строеж преди 31.12 1998г. Прието е, че декларацията по пар. 27 от З. е идентично с декларирането по пар.16, ал.2 ЗУТ. Така поради това, че са налице предпоставките на пар. 16, ал.2 ЗУТ да не се премахва процесната сграда, предявеният иск е отхвърлен.
Поставеният въпрос: „декларацията по пар. 27 от З. /отм/ идентична ли е с декларацията по пар. 16, арл.2 ЗУТ и попада ли в приложното поле на този текст” е относим към предмета на спора, защото кореспондира на решаващия извод на съда. По него обаче не съществува неяснота и необходимост от тълкуване на двете норми. Нормата на пар.16, ал.2 ЗУТ изисква, за да не бъдат премахнати незаконните строежи, изградени при действието на З. до 30.06.1997г. да са били декларирани до 31.12.1998г. Към тази дата е действал именно З., т.е. ясно е, че декларациите по този текст са декларациите за незаконно строителство, подадени в периода преди влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001г.. Същността на декларирането е органите, контролирали незаконното строителство да бъдат известени за него с оглед предприемане на действия по узаконяването му, ако е възможно.
До касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се допускат решения, по които отговора на решаващия въпрос касае приложението на правна норма, или съвкупност от такива, които са неясни, непълни, или които се прилагат неправилно. Нито една от тези хипотези не е налице относно декларирането по пар. 16, ал.2 ЗУТ, поради което не е налице основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3865 от 31.05.2012г. по гр.д.№ 689/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Й. Б. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: