О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 622 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 744 от 14.05.2012г., постановено по гр.д.№91/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4377/13.07.2011г. по гр.д.№ 7727/2009г. на СГС С последното е признато за установено по иск, предявен от М. М. С. против Т. Г. Я. и В. Д. Д. и дружеството-касатор, че М. М. С. е собственик по наследство и реституция по чл. 1 от ЗВСОНИ на УПИ ІV от кв. 312 по плана на [населено място], м. „Г. глава” с площ 1830 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 79 от ЗС, допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на свидетелските показания и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. необходимо ли е извършването на някакво специално действие за уведомяване на собственика, от упражняващият фактическа власт, че променя намерението си и държи за себе си имота извън обичайните действия на упражняване на фактическа власт и показващи намерение за своение. 2. завземането на имота, ограждането му с ограда и врата, използването му за частна стопанска дейност, почистването на парцела обективира ли властта над имота пред собствениците.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е посочено на кое от трите основания се иска допускане до касация, а решението е правилно..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С н.а. № 34,т.ХХ /1933г. Х. П. Ц. купува урегулирано место с площ 3358 кв.м. съставляващо п. ІІ-408 кв. 212 в [населено място] в м. Ш., от който по ЗОЕГПНС са отчуждени 2/3 ид.ч. и е освободена 1/3 ид.ч. Х. Ц. умира на 27.07.1960г. По гр.д.№ 2753/1960г. е извършена делба между него и държавата, чрез СГНС, като тя е получила в дял парцели 4,5 и 6 от кв.212 с площ съответно 906 кв.м.,840 кв.м. и 800 кв.м. По плана от 1978г. тези парцели са заснети като имоти 273 и 274, за част от които е отреден парцел ХV-КОО и п.І-Комплексно жилищно строителство. По плана от 1997г. за този терен е отреден парцел ІV-детска градина, а със заповед от 17.02.2002г. е образуван от част от площта му УПИ ХХІІ-магазин. С решение № 867/14.12.2010г. на ВКС ІV гр.о. е признато за установено по отношение на ищеца М. С. е собственик на терен с площ 2095, обозначена на скица към решението, съставляваща приблизително терена на бивш парцел ХV-КОО. Единствен наследник на Х. Ц. е неговата дъщеря Е. Ц., която е починала на 28.01.2011г. като неженена и без низходящи. Към момента на смъртта няма низходящи от първа до трета степен. Единствена нейна наследница се явява първата й братовчедка И. Т. С.. Останалите първи братовчеди към тази дата са починали, а съгласно ТР № 3/30.12.1994г. на ВС, разпоредбата на чл. 8, ал.4 ЗН не допуска наследяване позаместване за съребрените роднини от трета до шеста степен. От свидетелските показания и писмо на Столична [община] архитектура и благоустройство и писмо на Международна академия Архитектура, както и от свидетелските показания се установява, че имота първоначално е използван от художник, допуснат от А., той го отстъпил на физическо лице „Н.”, а след като и той го освободил. Според свидетелите, доведени от ответника, той имал метален склад в имота и развивал частна стопанска дейност в него. Там се събирали и момчетата от махалата. Около 2005г. постройките в имота били съборени. Ответниците Т. Г. Я. и В. Д. Д. са признати за собственици по давност с н.а. № 131,т.V/2005г. и с н.а. № 20,т.VІІ/24.11.2005г. го продали на касатора [фирма].
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик по наследство и реституция. Имота не е застроен. Ответниците-физически лица не са го придобили по давност, тъй като не са установили упражняване на фактическа власт в продължение на десет години и действия, които да сочят на изявено намерение за своене.
Поставените въпроси, отнасящи се до приложението на института на придобивната давност не определят крайния изход от спора. От свидетелските показания, включително и тези на доведените от ответниците свидетели не се установяват елементите на владение за ответниците. Не е доказано, че ответниците са извършвали изброените във въпросите действия.Не се установява да са упражнявали владение в продължение на десет години. Нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ заличава изтеклата до 23.11.1997г. придобивна давност за имотите, които се възстановяват по ЗВСОНИ. От този момент започва да тече нова давност, но до издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка – 2005г. не е изтекъл изискуемият се от закона десет годишен срок за придобиване по давност. Дружеството не е могло да придобие като добросъвестен владелец имота, тъй като от „покупката” до предявяване на иска не е изтекъл срок от пет години.
Касаторът не е посочил нито едно от допълнителните основания за допускане до касация, предвидени в чл. 280, ал.1 от ГПК.
По приложението на института на придобивната давност вече е постановено ТР № 1/2012г. на ОСГК, в мотивите на което е даден отговор на формулираните въпроси. Приетото от въззивният съд не е в противоречие с това решение.
Или в обобщение не са доказани нито общото, нито допълнителните основания за допускане до Касационно обжалване, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 744 от 14.05.2012г., постановено по гр.д.№91/2012г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на [фирма]
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: