О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 460 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК] против решение № 10 от 22.02.2012г., постановено по гр.д.№ 10/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 337 от 02.11.2011г. по гр.д.№ 221/2011г. на Бургаски окръжен съд. С последното е отхвърлен установителния иск за собственост, предявен от касатора против [община] за приемане за установено, че ищецът е собственик на основание доброволна делба на магазин за промишлени стоки № 3 на първи партер със застроена площ 182,90 кв.м., ведно с 3,346 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху общинска земя, находящ се в [жилищен адрес][жк] [населено място]
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 2, ал.2 т.2 от ЗОС във вр. с чл. 77 от ЗС, тъй като съдът не е отчел, че магазинът е построен със средства на стопанска организация “Х.” Б.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.може ли да се придобие право на собственост върху недвижим имот от дружество-правоприемник на стопанска организация, която е вложила средства в изграждането му на основание чл. 2, ал.2 т.2 от ЗОС, като по този въпрос се твърди противоречие с Р № 1265/23.12.2008г. по гр.д.№ 3896/2007г. на ІІІ гр.о., т.е. твърди се основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Вторият въпрос е какви са правните последици от не сключване на договор за доброволна делба с общината, ако общинския съвет е взел решение за извършване на делбата и въз основа на него е издадена заповед на кмета. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация [община] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно, че ищецът е правоприемник на “Х.” Б., на която стопанска организация е предоставен с решение по т.4 от 20.09.1989г. на ОНС Б. магазин за риба, който се изгражда в подблоковото пространство на бл. 41 в к-с “Б..”. За изграждане на обекта “Х.” е превело на 20.06.1991г. и на 15.09.1992г. общо 228 000 лв. на строителя “Б.” Подблоковото пространство е с обща площ на първо ниво 368,77 кв.м. и на второ 137,70 кв.м., като процесния магазин е част от това пространство. По одобрен проект за преустройство това пространство е разделено на три магазина, единият от които е № 3, предмет на спора. Общинският съвет е взел решение № 31/31.10.2006г. за прекратяване на съсобствеността на образуваните магазини в резултат на преустройството, като е изразена воля магазин № 3 да се получи от ищеца. въз основа на това решение, кмета на общината е издал заповед № ….. от 11.11.2006г. за извършване на делба, в която по т.4 е наредено другите двама съделители – РПК”Н.” и [фирма] да платят дължимите данъци и такси по делбата в едномесечен срок. Изготвена е оценка. До момента обаче страните признават, че не е сключен договор за делба.
Въззивншият съд е потвърдил решението на РС, тъй като на предявеното основание – доброволна делба с общината, ищеца не е собственик, тъй като не е доказал, че е завършен фактическия състав за това придобивно основание – не е сключен договор за доброволна делба.
Първия поставен въпрос не кореспондира на наведеното основание за придобиване правото на собственост в исковата молба. Ищецът е твърдял, че е придобил правото на собственост на основание процедура за доброволна делба. Влагането на средства от населението е отделно основание за придобиване правото на собственост от общината, което обаче не се отнася за юридически лица-стопански субекти. Представеното решение № 1265/23.12.2008г. по гр.д.№ 3896/2007г. на ІІІ гр.о. касае придобиване на право на собственост от кооперация на основание чл. 2, ал.3 от ЗОС в първоначалната му редакция, с който влагането на парични средства от кооперации и ЮЛ с нестопанска цел в изграждането на обекти е определено като основание за придобиване правото на собственост. За ЮЛ със стопанска цел обаче, като придобивно основание е определено включването им в капитала с акта за преобразуване от държавна, респективно общинска фирма в еднолично търговско дружество с държавно участие. Затова съгл. чл. 2, ал.2 от ЗОС и чл. 2, ал.4 от ЗДС имотите и вещите включени в капитала на тези дружества не са държавна и общинска собственост. Искът обаче не е предявен на това придобивно основание.
По въпроса какви са правните последици от не сключване на договор за доброволна делба с общината, ако общинския съвет е взел решение за извършване на делбата и въз основа на него е издадена заповед на кмета, въззивният съд е приел, че няма правни последици щом не е реализиран гражданско правният елемент от сложния фактически състав за ликвидиране на съсобствеността с общината по реда на чл. 36 от ЗОС. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Правната теория и съдебнта практика без противоречие приемат, че когато придобиването на правото на собственост изисква осъществяването на административни и гражданскоправни елементи от сложен фактически състав, не реализирането, или опорочаването на някой от тези елементи има за последица невъзможност за придобиване правото на собственост. С Р № 353/02.06.2009 по гр.д.№ 477/2008г. ІІ гр.с. е прието, че при липса на елемент от сложния фактическия състав, включващ гражданско правни елементи и административно правни елементи е налице висяща недействителност, която може да бъде санирана. Наличието на съдебна практика, която не е противоречива и не се нуждае от промяна сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 22.02.2012г., постановено по гр.д.№ 10/2012г. на Бургаски апелативен съд по касационна жалба, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: