О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 29.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7303 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. – Г. Д. К. против решение № 269 от 04.07.2013г. по гр.д.№ 1192/2013г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 297/08.03.2013г. по гр.д.№ 5267/2012г. на Старозагорски РС. С последното е осъдена касаторката да предаде на носителя на ограниченото вещно право на ползване апартамент № 55, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, със застроена площ 64,68 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с площ 1,70 кв.м. и 1,028 % ид.ч. от общите части на сградата, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идуентификатор 68850.509.4575.1.55.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като не е отчетено, че ответницата е собственик на имота и това й право е защитено от Конституцията, а същевременно не препятства възможността ищцата да ползва апартамента.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран ясен въпрос. От съдържанието му може да се изведе въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всестранно и пълно доказателствата и може ли собственика да ползва имота си, когато неговия праводател си е запазил правото на ползване върху него. Позовава се на Решение № 12 от 04.06.1998г. на КС по конст. д. № 13/1998г., с което е обявен за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници /ДВ бр. 305/31.12.1947г./
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С н.а. № 173,т.І/31.07.2009г. ищцата М. Д. продава на дъщеря си ответницата М.-Г. К. процесния апартамент като си запазва правото на ползване върху него безвъзмездно докато е жива. По делото е безспорно установено от становищата на касаторката, че към момента на предявяване на иска и двете и деца под осемнадесет години живеят в имота заедно с ищцата и отношенията между страните по спора са изключително влошени. Установено е и, че ищцата има и друг собствен недвижим имот.
РС е приел, че правото на ползване като ограничено вещно право се ползва със самостоятелна защита чрез иск за собственост включително и срещу носителя на голата собственост, че носителят на правото на ползване има право да ползва имота и да събира добивите от него и че щом правото на ползване е запазено върху целия имот, то не може да бъде ограничава от носителя на голата собственост. Затова ревандикационния иск за правото на ползване срещу собственика е уважен.
Обстоятелството, че не е формулиран правен въпрос е достатъчно само по себе си за да не се допусне касационно обжалване съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. И. от съда въпрос за задължението да се обсъдят всички доказателства при постановяване на съдебно решение не обуславя касационен контрол, тъй като съдът е обсъдил доказателствата и е изложил съображения кои от тях са неотносими към крайния извод по спора.
Основният въпрос „може ли собственика да ползва имота си, когато неговия праводател си е запазил правото на ползване върху него” е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика.
С Р № 561/26.06.2010г. по гр.д.№ 1201/2009г. І гр.о. се приема, че правото на ползване подлежи на петиторна защита, както правото на собственост, съгласно чл. 111 ЗС Ограничените вещни права, до колкото са предвидени в закона могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона – чл. 55 ЗС. Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС и като такова може да бъдат обект на самостоятелно придобиване, притежание и защита. По съдържание то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено вещта и да се получават гражданските и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/. Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с прана защита и задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с него, С Р № 735/03.11.2009 по гр.д.№ 415/2008г. ІІІ гр.о., изрично е прието, че когато вещното право на ползване е запазено от бившият собственик, той като праводател може да го защити с иск по чл.108 ЗС, като иска от собственика предаване владението на имота и това не може да се третира като ограничение на правото на собственост.
Възивното решение е съобразено с тази съдебна практика, поради което няма основание за допускане до касация.
Цитираното Решение № 12 от 04.06.1998г. на КС по конст. д. № 13/1998г., с което е обявен за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници няма отношение към казуса по настоящото дело.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269 от 04.07.2013г. по гр.д.№ 1192/2013г. на Окръжен съд-Стара Загора по касационна жалба, подадена от М. – Г. Д. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: