О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 08.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1014 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 866 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 487/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3019/21.10.2010г. по гр.д.№ 1656/2008г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] иск по чл. 109 от ЗС, с което е осъдено да възстанови покривната конструкция на сградата, построена в дворно место с адрес [населено място], [улица], в която ищецът “” притежава правото на собственост върху магазин с моделни търговски обекти за промишлени стоки и кафе-аператив преустроен в игрална зала с адрес [улица].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 109 от ЗС, тъй като е предписано възстановяване на положение, което не е съществувало преди това в същия вид и за нарушение на процесуалните правила, тъй като решението съдържа противоречие, като с него е отхвърлен иска за възстановяване на останалите общи части освен покрив над магазина.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани ясни правни въпроси. Може да се приеме, че е формулиран въпросът може ли съдът по иск по чл. 109 от ЗС да предписва извършването на строеж, за който се изисква проект и без изрично да е определен обема му, когато той съставлява не възстановяване на съществуващо преди това положение а създаване на ново положение, може ли съдът да предписва създаване на такова положение, ако то не е предвидено по плана и не е съществувало преди.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.не е формулиран ясен правен въпрос, поставените въпроси са повече фактически, свързани с конкретния казус, а представените решения са неотносими, не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно установено, че касаторът /ответник по иска/ е собственик на дворно место с площ 4087 кв.м. находящо се в [населено място] на [улица] построените в него сгради без собствените на ищецът “М.” магазин с модолни търговски обекти за промишлени стоки и кафе-аператив преустроен в игрална зала с адрес [улица]. Обектите на ищеца са на две нива и са част от пететажната сграда в имота с железобетонна конструкция, разположена на уличните регулационни линии на ъгъла между [улица]и [улица]. Ответникът [фирма] е възложило на [фирма] с договор от 07.11.2011г. събарянето на пететажната сграда без магазините, собственост на ищеца. В договора не е уговорено как ще се покрият тези обекти след събаряне на етажите над тях. В изпълнение на този договор е започнало събаряне на горните етажи от сградата, спряно от община [населено място] поради създалата се опасност, но заповедта за спиране е оттеглена. Така пет етажната сграда е съборена от към [улица]до горното ниво на магазините и игралната зала. Не е взето съгласието на ищцовото дружество, като етажен собственик и относно покриването на магазините, които се запазват не са дадени предписания от главния архитект на Общината. От СТЕ се установява каква част е съборена и, че с това е нарушена хидроизолацията на запазената част от сградата. От показанията на св. П. и Г. се установява, че игралната зала се навлажнила, както и магазина под нея. Това наложило ищецът да постави временен покрив от железни греди и ламарина. Ответното дружество е подало жалба в РДНСК срещу поставянето на този временен покрив и по образуваната преписка е съставен констативен протокол, с който ищцовото дружество [фирма] е задължено да премахне временния покрив. СТЕ установява, че за изграждане на покрив над магазина е необходимо изготвянето на проект, но за временния покрив не е бил изготвен такъв.
Първостепеният съд е отхвърлил иска за възстановяване на всички общи части и го е уважил за възстановяване на покривната конструкция. Не е посочено в диспозитива, че тя е над магазините, но от мотивите, а и при прочит на целия диспозитив се разбира това.
Въззивният съд е уточнил в мотивите, че възстановяването на покривната конструкция следва да стане само над обектите, собственост на ищеца и е потвърдил решението, като е посочил, че възприема изцяло мотивите на РС и препраща към тях, съгласно чл. 272 от ГПК.
Поставените въпроси са свързани повече с конкретната фактическа обстановка отколкото с тълкуването и прилагането на чл. 109 от ЗС. Изложени са повече оплаквания за неяснота на решението, която ако съществува следва да се поправи по друг ред и за неправилност, отколкото за необходимостта от постановяване на съдебна практика по конкретен, но принципен правен въпрос поради липса на такава. С негаторния иск се цели преустановяване на неоснователните действия, или състояния, с които се смущава правото на собственост. Събарянето на сградата над магазините води до това те да останал без покрив, а това състояние е недопустимо и има за последица овлажняване на обектите Съдът не е имал задължението да определи какъв да бъде покрива и на кое ниво, тъй като правото да изгради горните етажи принадлежи на ответното дружество. Дали ще покрие магазина чрез покрив, или като застрои горните етажи зависи от волята на собственика, притежаващ правото на строеж за тях. Въпреки, че към магазините се придава процента от общите части, включително и от покрива, въпросът за точния им размер е без значение по този иск, тъй като покрива не е погинал от случайно събитие, а е съборен от ответника, по негова воля и без съгласието на другия етажен собственик – ищеца по делото. Събарянето не е започнало и по предписание от общината. П. на общината за събаряне е дадено след като този процес е започнал и е било невъзможно сградата да остане в този вид. Затова изясняването на въпроса за процента от общите части, които са се придавали към магазина с оглед задължението на собственика на всеки обект от етажната собственост да участва и в разходите за общи части е неотносим към настоящия спор и е неприложимо представеното Р № 723/11.03.1981г. на І гр.о., касаещо отношения между съсобственици и допустимостта на иска по чл. 109 от ЗС между тях.
Представеното решение № 3528/30.11.1981г. по гр.д.№ 2532/81. І гр.о. е по иск по чл. 32, ал.2 от ЗС. То установява наличието на практика, че по иск за разпределение на ползването не може да се предписва създаване на ново положение. Предявеният иск по настоящото дело не е такъв, поради което решението е неотносимо към настоящия спор.. Ако не може да се възстанови цялата сграда във вида, в който е била, то може да се постанови по-малкото – да се покрие останалата част от нея с оглед това да не се овлажнява и руши.
Без значение е при установените вреди върху обектите на ищеца, че те не са спирали да работят, тъй като вредите и преченето за упражняване правото на собственост може да се изразява не само чрез спиране на ползването, а и чрез затрудняването му и в увреждането и обезценяването на имота в резултат на овлажняване. Затова е неприложимо Р № 2196/16.09.2003г. по гр.д.№ 2822/2001г. на ВКС ІV гр.о. разглеждащо пречка за упражняване право на собственост в резултат на незаконно строителство.
Или в обобщение липсата на ясно формулиран правен въпрос, който да е свързан с предмета на спора и изводите по него да са предопределили крайния извод на съда е основание за недопускане до касация на обжалваното решение. Не е налице и необходимост от произнасяне по формулираните конкретни въпроси, свързани с фактическата обстановка по делото, тъй като те не са принципни и произнасянето по тях няма да има за последица създаване на общо приложима практика по казуси с предмет негаторна претенция. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Представените решения са неотносими към процесния казус, поради което не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВС.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 866 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 487/2011г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: