Гр. д. № 5288/2015 г. на ВКС, І г. о.
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр. София, 21.12.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 5288 /2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета А. С., чрез пълномощника юрисконсулт адв. Ю. Г. решение № 125 от 21.07.2015 г. по въззивно гр. д. № 144/2015 г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 231 от 24.02.2014 г. по гр. д. № 3353/13 г. на Варненски окръжен съд в частите, с които [община] е осъдена да заплати на А. И. А. увеличената стойност на имот, представляващ общинска земя-парцел ІХ, кв. 29 по плана на [населено място], [община], област Варна, с административен адрес [улица], в следствие на извършените от ищеца подобрения в периода м. декември 2002 г. до 30.07.2005 г. въз основа на договор № 9 от 20.02.2000 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот, общинска собственост, вписан в книгите за вписвания на 17.02.2000 г., том ІІ, № 93, вх. рег. №1106 на Служба вписвания, на обща стойност 17 100 лв., както и сумата от 1 702.54 лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и Община А. е осъдена да заплати на А. И. А. сумата от 992.92 лв., представляваща разноски, сторени пред въззивна и касационна инстанция, съразмерно с основателната част от иска.
В касационната жалба се заявяват оплаквания, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизовдствените правила и е необосновано. Иска се неговата отмяна, отхвърляне на предявения иск изцяло и присъждане на съдебни разноски за цялото производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка във връзка със следните формулирани въпроси: 1. задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона за съда, на който е върнато делото; 2. как се определя увеличената стойност на имот по смисъла на чл. 72 ЗС чрез съпоставяне на пазарната цена на имота с подобренията или без тях или като механичен сбор на стойността на извършените СМР, коригирани с определен коефициент; 3. как се определя пазарната стойност на имот, в който съществува строителство – от търсенето на пазара на недвижими имоти или като механичен сбор на стойността на извършените СМР, коригирани с определен коефициент; 4. В случай, че на пазара на недвижими имоти няма търсене на имоти с извършено строителство, увеличена ли е пазарната стойност на имота вследствие на това строителство спрямо пазарната стойност на имота без извършеното строителство; 5. при прекратяване на учредено право на строеж, поради изтичане на уговорения срок, поради което са преустановени строителните работи, от кой момент следва да се приеме, че е преустановено владението върху имота – от момента на прекратяване на строителството или от друг момент. К. заявява, че посочените въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие с решение № 46/18.03.2015 г. по гр.д. № 5692/14 г., в което са му дадени указния на основание чл. 294, ал. 1 ГПК. Не излага съображения защото поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от адв. П. В. в качеството му на пълномощник на А. А., в който се заявява, че на са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване И. Б. С. и Н. Б. С. са подали отговор, в който изразяват становище, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски, но към отговора по касационната жалба не са представени доказателства за доказване да са направени такива.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при условията на чл. 294 ГПК. За да се произнесе, съдът е приел за установено от фактическа страна следните обстоятелства: [община] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ УПИ ІX, кв. 29. Първоначално имотът е бил предвиден за озеленяване, но впоследствие е изменен ЗРП и е предвидено застрояване на имота със спорта зала. С договор от 10.05.1999 г., влязъл в сила към момента на сключването му, допълнен с договор от 10.02.2000 г., правото на строеж върху процесния имот е било отстъпено на А. А. за изграждане на спортна зала, като на 02.11.1999 г. е издадено разрешение за строеж. При преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е установил, че основното строителство било извършено в периода декември 2002 г. – август 2005 г., но обектът, за който било учредено право на строеж, не е бил завършен в петгодишния срок по чл. 67 ЗС. Съобразявайки задължителни указания за тълкуване на закона, дадени в ТР № 1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че след като сградата не е била завършена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, правото на строеж се е погасило на основание чл. 67 ЗС. Този извод съответства и на уговореното в т. 4 на договора, че той се сключва за срок от пет години. Той е направен независимо от обстоятелството, че строителния проект включва няколко отделни помещения, тъй като те заедно се считат за самостоятелен обект, за който е учредено право на строеж и няма издадено разрешение за поетапно строителство. Следователно след погасяването на правото на строеж собственикът на земята – [община] е придобила по приращение изграденото върху имота, а лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, е придобило вземане за извършените от него подобрения. За да се произнесе по размера на вземането за подобрения, въззивният съд е кредитирал заключенията по изслушаните съдебно-технически експертизи и е възприел, че извършените СМР обективно увеличават стойността на имота. Посочено е, че съгласно заключението на приетата от въззивния съд тричленна съдебно-техническа експертиза стойността на имота, в случай, че върху него не са извършени СМР е 13 900 лв., като са взети предвид пазарни аналози и е приложен корекционен пазарен коефициент, а стойността му с извършеното строителство възлиза на 31 000 лв., като са взети предвид и приложени съответни коефициенти с оглед обстоятелството, че евентуалният купувач купува земя с недовършено строителство, както и че придобива строежа на цена по-ниска от цената на извършените разходи за осъществяването му. От това е направен изводът, че ако собственикът продава имота в сегашното му състояние би получил по-висока цена в сравнение с това, ако го продаваше без извършеното строителство. При тези мотиви, съдът е приел, че увеличената стойност на имота е в размер на 17 100 лв.
За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че срокът по 67 ЗС е давностен и като такъв не води до автоматичното погасяване на правото на строеж. Приел е, че подобрителят е имал качеството на добросъвествен владелец и съответно разполага с правата по чл. 72 ЗС, тъй като в периода на извършване на подобренията не е знаел, че правото на строеж ще бъде погасено по негова вина.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, съдът се е позовал на възприетото в ТР № 88/64 г. на ВС и ППВС № 6/74 г. и е посочил, че погасителната давност за вземането на владелеца за извършените от него подобрения е започнала да тече от прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика или най-късно, когато бъде смутено от собственика по исков ред. Съдът е взел предвид, че исковата молба е подадена на 03.12.2012 г., а към 03.12.2007 г. не са налице данни суперфициарят да е преустановил владението, напротив позовавайки се на събраните доказателства и наведените от страните твърдения, съдът е направил заключение, че към 2011 г. в имота все още се извършва строителство, независимо от обстоятелството, че основните строителни дейности били преустановени през август 2005 г. Следователно възражението за погасяване на иска по давност е оставено без уважение от Варненски апелативен съд.
Първият въпрос е решен от съда при правилно прилагане на закона и практиката. Указанията на върховния съд са задължителни за въззивната инстанция, на която делото се връща за ново разглеждане. В случая те са били по това какви факти следва да се установят за да се направи извод за това увеличена ли е стойността на имота с извършеното в него строителство.
Въпросите от № 2 до № 4 са фактически, касаят влиянието на различни фактори върху определяне пазарната цена на имота с и без подобрения. Тези въпроси съдът е разрешил въз основа на установеното с приети технически експертизи. С тях е установена пазарната стойност на имота без извършено строителство, както и увеличената му стойност с построеното в него. Съобразен е фактът, че няма търсене на пазара на недвижими имоти за имот с такова предназначение и изпълнено в него незавършено строителство съобразно предвижданията на плана. Взета е предвид и констатацията на вещите лица, че към момента на изготвяне на техническата експертиза не е била извършена промяна на предназначението на ПИ с ПУП-ПРЗ, което сочи, че собственикът на имота има интерес от реализиране на предвиждането за него.
Основания за допускане касационна проверка са само процесуални и материалноправни въпроси, обосновали решаващите изводи на съда, които са разрешение в противоречие със задължителната практика или се решават противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона. Поставените по горе нямат такъв характер, поради което не могат да бъдат определени като общо основание за допускане касационна проверка по тях.
Въпрос № 5 за момента, от който възниква правото на вземане за подобрения, е разрешен в съответствие със закона и възприетото в задължителната съдебна практика – ТР № 88/64 г. и ППВС № 6/74 г. и двете на ВС на РБ, което е в смисъл, че вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд имот, стават изискуеми от превръщане на владението в държане или от смущаването му от собственика по исков ред. Ищецът е извършил подобренията като носител на правото на строеж върху имота. К. е уведомил суперфициаря през м. май 2012 г., че се позовава на уговореното в договора и счита отстъпеното право на строеж за погасено по давност. Най-рано от този момент той е смутил владението върху подобренията. Искът за присъждане стойността им е предявен на 03.12.2012 г., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователен е доводът че този въпрос е разрешен в противоречие с решението на състав на ВКС по гр. д. № 5692/2014 г. на І г. о. С това решението Касационният съд е отменил предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане. То не е решение по съществото на спора, поради което не попада в решенията на ВКС, постановени по реда на по чл. 290 ГПК, по уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото. С него са дадени задължителни указания за това въззивният съд да се произнесе и по възражението на ответника за погасяване на вземане по давност. Съдът се е произнесъл по това възражение и е мотивирал извода си, че вземането става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най- късно, когато бъде смутено от собственика по исков ред. Такива действия не са предприети от страна на собственика на имота. От доказателствата по делото е установено, че ищецът е продължил да владее имота със знанието и без противопоставянето на собственика, което следва от съставения от комисия на общината протокол от 16.03.2011 г., в който е констатирано, че ищецът и към този момент е в имота и продължава да извършва строителни работи. От това обосновано е прието, че към датата на предявяване на иска давностният срок за вземането за подобренията не е изтекъл.
При извършената селекция на касационната жалба не се устави поставените въпроси в изложението да обуславят основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 21.07.2015 г. по въззивно гр. д. № 144/2015 г. на Варненски апелативен съд, г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: