О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 170 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. С. против определение № 263 от 11.03.2011г. по гр.д.№ 74/2011г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима касационната жалба, подадена от него против въззивно решение № 427/18.10.2010г. по гр.д.№ 587/2010г. на Окръжен съд –Благоевград.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като обжалваемият интерес не е определен по актуална данъчна оценка и не е съобразено, че в хода на производството е направен частичен отказ от иска, което е довело до намаляване на цената, но с оглед на обжалваемостта следва да се има предвид първоначалната цена..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че дворното место, в което се претендират по първоначалния и насрещния иск по 175/672 ид.ч. е според първото удостоверение на л. 26 от делото 891 лв., а според второто на л. 52 – 1270 лв. Оценката само на процесната идеална част обаче, изчислена и по двете удостоверения е под 1000лв., поради което и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция до 21.12.2010г. касационната жалба е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в първоначалната й редакция преди изменението /ДВ бр.100/2010 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК за обжалваемост на делата по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права.
В закона не е дадена легална дефиниция на понятието “обжалваем интерес”, но според приетото в правната доктрина и в съдебната практика, под това понятие следва да се разбира паричната оценка на предмета на делото във въззивната инстанция. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска. За искове за собственост и други вещни права върху имот, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, цената на иска е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право. По делото не е представена пазарна оценка.
Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, или при частично оттегляне, или отказ от иска по чл. 232 и 233 от ГПК.. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право не влияят върху цената на иска. Затова съдът не е извършил процесуално нарушение, като не е изискал ново удостоверение за актуална данъчна оценка към момента на подаване на касационата жалба. Той не е имал такова задължение. Не е незаконосъобразен и извода, че цената на иска се определя върху претендираната след частичния отказ идеална част
С оглед на изложеното правилно съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което определението следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 263 от 11.03.2011г. по гр.д.№ 74 по описа за 2011г. на Върховен касационен съд, ІІ гр.о.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: