О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 828/2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. Г. против решение № 326 от 09.07.2012г. по гр.д.№ 51/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е изменено решение № 197 от 14.09.2011г. на Костинбродски окръжен съд така че допуснатата между нея и А. С. А. делба при равни квоти на два имота е извършена след разделянето на единия от тях по следния начин: в неин дял е разпределено дворно место от 1500 кв.м. в [населено място], махала „Р.” ведно с построената в него жилищна сграда и кухня, а на А. А. са разпределени дворно место от 280 кв.м., съставляващо УПИ ХІ-… от кв. 36 по плана на [населено място] и дворно место от 298 кв.м., съставляващо УПИ-ХХІІІ-…, кв. 36 по плана на [населено място]. Уважена е претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН, предявена от А. А., като му е определено обезщетение в имот – възложена му е двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІ-580,1616 от кв. 36 по плана на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото съдът е предоставил в дял имотно обезщетение по чл. 12, ал.2 ЗН, каквото не е поискано изрично и за неправилност поради противоречие с чл. 69 ЗН, тъй като разпределението на дяловете в натура не е равностойно въпреки равните квоти между съделителите.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса обвързан ли е съдът с искането на наследникът, направил претенция по чл. 12, ал.2 ЗН как да бъде обезщетен – с имот, или с пари. По този въпрос се твърди противоречие с ПП № 7/1973г. т.9 и противоречива съдебна практика, създадена с обжалваното решение и Р № 1233 от 13.12.2008г. по гр.д.№ 4939/2007г. І гр.о. ВКС.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
В хода на втората фаза единият от двата допуснати до делба имота – УПИ Х-1615,1616 е разделен на два нови УПИ – ХІ и ХХІІІ, като и двата са разпределени с обжалваното решение на А. А. поради това, че той е извършвал подобрения в тях и реално ги е ползвал до този момент. В единия от тях – УПИ ХІ-… той е изградил двуетажна сграда с площ 43 кв.м., по отношение на която също е допусната делба. Изграждането на сградата е станало приживе на двамата наследодатели на страните от съделителя А. А., който не е установено да е бил възнаграден по друг начин. Затова е прието, че двата УПИ следва да му се разпределят в дял, а обезщетението по чл. 12, ал.2 ЗН следва да му се определи в имот. С молбата, с която е заявил тази претенция в срок не е посочено имотно, или парично обезщетение претендира, а е посочена само стойността, с която счита, че е увеличил наследственото имущество. На касаторката е предоставен в дял допуснатия до делба имот от 1500 кв.м., ведно с построените в него сгради в [населено място], махала „Р.” и е постановено парично уравнение..
Тъй като в молбата, с която е заявена претенцията по чр. 12, ал.2 ЗН не е посочено в какво се иска обезщетението – парично, или имотно, съдът не е бил обвързан от заявеното. Посочена е само стойността на увеличението на наследството, което е задължително, но обезщетение се дължи съобразно реално съществуващото увеличение към момента на откриване на наследството, а не съобразно вложените средства и материали. Тяхната стойност може да е по-висока, но тъй като претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН почива на принципа на неоснователното обогатяване, а при него обезщетението е в размер на обогатяването, но не повече от обедняването / чл. 59 ал.1 ЗЗД/. Поради това не е налице произнасяне, каквото не е поискано, т.е. не е налице вероятна недопустимост на решението и на това основание не следва да се допуска касационно обжалване.
Не е налице противоречие с т.9 от ПП № 7/1973г. тъй като в тази точка се посочват грешки, които съдилищата допускат в производството по делба, но изброените такива не третират заявяването и произнасянето по претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН. Напомнено е, че се дължи осъдителен диспозитив по сметките, а не установителен, но това няма общо с поставения въпрос. Претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН е разгледана в т.6 от същото постановление, но в тази точка не се третира въпроса дали съдът е обвързан от заявеното искане за обезщетение.
В Р № 233/30.12.2004г. по гр.д.№ 4939/2007г. І гр.о. ВКС действително е посочено в едно изречение, че съдът е обвързан от искането за имотно, или парично обезщетение, но в същото решение съдът е приел, както и в настоящия случай, че ищецът не е уточнил как иска да бъде обезщетен, а е заявил само стойността на претенцията си, съответстваща на сумата, която е вложил за увеличаване на наследството. Това решение не е в противоречие с обжалваното, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Относно оплакването, че е уважена претенция по чл. 12, ал.2 ЗН за изграждане на сграда приживе на наследодателите, но без строителни книжа, т.е. за незаконна постройка, предоставена като обезщетение по тази претенция, въззивното решение не е в противоречие със задължителната съдебна практика. С т.7.І от ППВС № 6/1974г. и Р № 1430 от 7.07.1976г. по гр. д. № 943/76 г. на ВС, I г. о. се приема, че незаконните строежи не се оценяват само ако подлежат на премахване и съсобствениците не са съгласни да ги запазят. При оценяването им се отчита това, че са незаконни и могат да бъдат премахнати. Настоящият състав споделя тази съдебна практика. За да се оценят обаче незаконните сгради, те трябва да са допуснати до делба, т.е. да съставляват обекти на собственост. В решение № 432 от 19.06. 2009г по гр.д.№ 6086/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи. В този смисъл е и Р.№ 315/ 25.10.2012 г по гр.д.№ 1189/ 2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С Р № 413/23.10.2012г. по гр.д.№ 107/2012г. І гр.о. е прието, че се оценяват подобренията, които са приращение към дворното место, освен ако не са самостоятелен обект на собственост, който не е допуснат до делба. Не се оценяват незаконни сгради, които подлежат на премахване, или такива, за които не е допусната делба, а съставляват самостоятелен обект на собственост дори да са незаконен строеж, който не подлежи на премахване, защото за тях може да бъде поискана съдебна делба в отделно производство и защото оценяването им и извършването на делбата и по отношение на тях би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес. Въззивното решение по въпроса за оценяването на построената двуетажна сграда на 43 кв.м. от А. не противоречи на тази задължителна съдебна практика.
Относно начина на разпределение на допуснатите до делба имоти са развити съображения за неправилност на решението в касационата жалба, но не е формулиран правен въпрос в този смисъл и няма позоваване на основното и на нито едно от допълнителните основания за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326 от 09.07.2012г. по гр.д.№ 51/2012г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. С. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: