О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 07.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 703/2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 1-44 от 07.05.2012г. по гр.д.№ 178/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 148/21.11.2011г. по гр.д.№ 410/2010г. на РС-Поморие, с което касотрът на основание чл. 109 ЗС е осъден да премахне за своя сметка път с площ 805 кв.м. и депо земни маси на площ 370 кв.м., изградени и ситуирани в имот с идентификатор 57491.16.174 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], собственост на Х. А. И. и Г. К. К., както и да възстанови за своя сметка имота в частта му, засегната от извършените действия в първоначалния му вид. На основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът е осъден да плати на ищците обезщетение за лишаване от ползване на заетата от него площ в размер на 1000 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за допуснати процесуални нарушения поради това, че съдът не е допуснал исканата СТЕ и за необоснованост относно това кой и кога е насипал земни маси върху имота на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса длъжен ли е съдът да използва опитни правила при постановяване на решението си както и да назначи сам СТЕ по въпрос, който е останал неизяснен по делото. Твърди, че съдът е процедирал в противоречие с решение от 16.09.2004г. по гр.д.№ 660/2003г. ІV гр.о. на ВКС, поради което иска да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК, защото представената съдебна практика не е задължителна.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният негаторен иск от Х. А. И. и Г. К. К. да бъде осъдено [фирма] да премахне за своя сметка път с площ 805 кв.м. и депо земни маси на площ 370 кв.м., изградени и ситуирани в имот с идентификатор 57491.16.174 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], и да възстанови за своя сметка имота в частта му, засегната от извършените действия в първоначалния му вид е установено следното:
Ищците са собственици при равни права на 57491.16.174. Ответното дружество със строително разрешение № 96/12.07.2007г. е изградило сграда за курортно ползване с лоби бар и барбекю и открит басейн в съседния имот № 57491.16.305. Към 26.02.2009г. е установено по чл. 181 от ЗУТ изграждане на сградата до степен на груб строеж. На 14.04.2010г. е издадено разрешение за ползване на изградения в имота трафопост, а строежа е въведен в експлоатация и е разрешено ползването му на 24.03.2011г. До имота на ответниците достъп е осигурен чрез съществуващи пътища, заснети с № 576 и 578. Ответникът обаче е прокарал друг път – чакалиран и валиран през имота на ищците, върху 805 кв.м. от него. Приетата от РС СТЕ е установила, че прокараният от ответника път не съвпада с полски пътища 576 и 578, минаващи покрай имота на ищците. С официално удостоверение от общината е установено, че през имота на ищците № 174 не е прокаран път по реда на чл. 190 ЗУТ. Установено е от свидетелските показания, че ответникът е насипал земна маса от изкопите, заемаща 370 кв.м. от имота на ищците. Точното местонахождение на прокарания от ответника чакалиран и валиран път и на насипаните земни маси е показано на скицата към СТЕ, приета от РС.
Поставеният правен въпрос по принцип е свързан с доказването на твърдяните факти по всяко дело. Въззивната инстанция обаче не е процедирала в противоречие с решение от 16.09.2004г. по гр.д.№ 660/2003г. ІV гр.о. на ВКС, според което съдът може и следва да използва опитни правила при постановяване на решението си, както и сам да назначи и изслуша заключение на съответната експертиза когато по делото е останал неизяснен основен въпрос. По делото е била назначена СТЕ, която е установила спорните факти, включително и местонахождението на прокараният от него път. Тази експертиза не е била оспорена. С официален документ е установена липсата на процедура по чл. 190 ЗУТ за прокарване на път през имота на ищците. При тези данни и доказателства, за въззивният съд не е имало задължение да назначава СТЕ служебно, а не са били налице и предпоставките на чл. 266 от ГПК. Затова не е налице противоречие с цитираното решение и няма основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1-44 от 07.05.2012г. по гр.д.№ 178/2012г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: