О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 13.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 7807/2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М., гражданин на И., роден в Шотландия на 15.07.1965г. против определение № 2956/11.11.2013г. по гр.д.№ 1961/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 330/2013г. по описа на РС-Поморие.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като е спряно производство, което не е висящо пред РС, защото се е произнесъл не съдът, до който е адресирана молбата, а окръжния съд. Навежда се оплакване, че определението е неправилно, защото предявеният друг иск е недопустим и няма преюдициална зависимост по отношение на настоящия спор и за противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 5/2012г. на ОСГТК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Д. М., гражданин на И. е подал молба за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост на „С. Р. К.”, находяща се в [населено място], [улица], свикано на 14.01.2011г. Молбата е подадена по пощата с товарителница № 5631438 от 20.05.2011г., приложена на л. 35-36 от делото на РС. В отговора към исковата молба и в първото съдебно заседание не е оспорена датата на товарителницата от ответника. РС е прекратил производството по делото с определение 464 от 21.11.2011г. поради това, че молбата не е подадена в срок. Определението е потвърдено от въззивната инстанция, но с определение № 213/10.05.2013г. І гр.о. на ВКС е отменено определението за прекратяване и потвърдилото го определение на въззивния съд. ВКС е приел, че молителя не е надлежно уведомен чрез пълномощника си в България и е узнал за решението на общото събрание на 29.04.2011г., поради което молбата по чл. 40, ал.2 ЗУЕС, подадена по пощата е в срок. РС е разгледал молбата и е отменил атакуваното решение на общото събрание. Етажната собственост е обжалвала решението на РС и е поискала спиране на производството до приключване на гр.д.№ 330/13г., по което е предявила иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на товарителницата за изпращане на молбата по чл. 40, ал.2 ЗУЕС. С обжалваното определение молбата е уважена от въззивната инстанция, като е прието, че производството по гр.д.№ 330/2013г. има преуюдициално значение по отношение предявения иск по настоящото дело по чл. 40, ал.2 ЗУЕС, защото касае допустимостта му.
Неоснователни са оплакванията за недопустимост на обжалваното определение. Въззивната жалба има суспензивен ефект – постановеното от първата инстанция решение не е влязло в сила, а производството остава висящо след подаването й и деволативен ефект – сезира втората въззивна инстанция и пренася производството пред нея. Спиране на производството на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК е допустимо докато делото е висящо пред първа и втора инстанция, които могат да приемат нови доказателства и да ги вземат предвид и пред ВКС, когато е отменила възивното решение и спора е внесен за разглеждане по същество / т.9 ТР № 2/2004г. на ВКС/. Компетентен да се произнесе по искането за спиране след подаването на въззивна жалба е въззивния съд, а когато молбата е адресирана до некомпетентния съд се изпраща служебно на компетентния – чл. 118, ал.2 ГПК.
Обжалваното определение обаче е неправилно.
Товарителницата е приложена към исковата молба и не е оспорена в срока по чл. 193 ГПК. Възможността за оспорването й е преклудирана. С ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ, ако ищецът обосновава правния си интерес с възможността да представи влязлото в сила решение по висящото дело, по което е представен документа и е пропуснал в срока по чл. 193 ГПК да оспори истинността му. С т.2 от същото решение се прие, че в този случай предявяването на иск по чл. 124, ал.4, изр.1 ГПК не представлява основание по чл. 229, ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството, по което документа е бил представен.
Отделно от изложеното, спорът дали молбата е подадена в срок е разрешен с определението на ВКС, с което е отменено определението за прекратяване на производството поради просрочие на молбата. Това определение е задължително за долната инстанция.
Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводсвените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2956/11.11.2013г. по гр.д.№ 1961/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 330/2013г. по описа на РС-Поморие.
Връща делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: