О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3564 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] – София против решение № 338 от 19.12.2012г. по гр.д.№ 484/2012г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение № 167 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 163/2009г. на Ловешки окръжен съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове както следва: 1. по чл. 124 , ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на [фирма], че ищецът е собственик на аптека, представляваща обособена част с площ 42 кв.м. в сградата, представляваща етажна собственост на Ж. „К.”, находяща се в [населено място], на [улица], 2. по чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 04.04.2002г., оформен с н.а. № 58,т.ІІ /2002г. на нотариус Цв.Л. с предмет същия имот, 3. иск по чл. 108 ЗС против Д. М. П. за същия обект и 4. иск за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал.1 т.1 ЗЗД на договор за продажба от 11.09.2002г. на същия имот., оформен с н.а. № 19 т.V /2002г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на решението защото е прието добросъвестно владение при нищожни сделки освен на предявеното основание и на основание привидност на същите и е допуснато придобиване чрез владение на обект, за който не е установено, че е обособен като самостоятелен и без да е доказана добросъвестността на владелеца.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси. 1. при нищожност на отчуждителна сделка може ли с успех да се поддържа становище за придобивна давност, 2. при упражняване на фактическа власт върху имот като свой може ли да се приеме, че фактическата власт се упражнява на основание наемен договор, 3. може ли с успех да се поддържа становище за явно, спокойно и несъмнено владение при наличие на висящо производство пред съд за същия имот, по което е направено искане за конституиране на претендиращия владелец като страна по заведен срещу наемателя ревандикационен иск. Тези въпроси са посочени като общо основание за допускане до касация, но не е посочено нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Същевременно се излага довод, че продажбата на чужда вещ не била нищожна, а недействителна сделка, че сделките, предмет на исковете за нищожност са привидни и сключени при липса на предмет и на това основание – нищожни и съдът е длъжен служебно по пътя на косвения съдебен контрол да следи за нищожността на сделките. Формулиран е и въпроса: Следва ли въззивния съд да се произнесе по възражение за нищожност на правни сделки и досежно имотът, предмет на придобивна давност, ако това възражение не е направено пред първоинстанционния съд, а е направено едва пред второинстанционния съд, въпреки, че в конкретния случай такова възражение било направено и пред първоинстанционния съд.
Ответниците по касация Ф.” Е. и Д. М. П. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до касационно обжалване и доказателствата по делото, намира следното:
Процесната аптека попада в секция „В” от сградата на Ж. „К.”, построена по одобрен архитектурен проект от 28.03.1979г. и със строително разрешение № 99/29.05.1978г. Жилищната част от сградата е приета с акт образец 16 през 1986г. Целият първи етаж – трите секции с обща площ 817 кв.м. по проект е бил определен за предприятие „Г.”. По проект не е предвидено обособяване на магазин с площ 272 кв.м в секция „В”. /както се твърди в исковата молба/. В очертанията на тази секция е обособена процесната аптека с площ 42 кв.м. По делото не е било спорно, че тя функционира като самостоятелен обект – аптека поне от 1998 г. Възражение, че обекта не е обособен като такъв по архитектурен проект не е правен в хода на производството по настоящите искове пред инстанциите по същество. След изграждането на сградата, магазин на площ 817 кв.м. е актуван за държавен с АДС № 19/21.03.1995г. В акта е отразено, че магазинът е предоставен за оперативно управление на предприятие „Г.”. С решение от 23.10.1990г. на Ловешки ОС е регистрирана държавна фирма ”Г.”. С разпореждане на МС № 36 от 03.08.1993г. е преобразувана държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество [фирма] по баланса към 31.12.1992г. Магазинът е вписан по сметката на Г. към 30.06.1992г. съобразно представената справка.
С договор от 22.10.11998г. е продаден от Агенцията по приватизация на [фирма] обособен търговски обект „аптека” в подблоковото пространство на жилищен блок „К.” със застроена площ 42 кв.м. Този договор е прогласен за нищожен с решение № 71/12.02.2004г. по т.д.№ 623/2003. на І т.о. на ВКС по иск, предявен 21.12.1998г. Междувременно с н.а. № 58,т.ІІ/04.04.2002г. ЕТ”Пеония-Е. И. продава същия обект на [фирма], а това дружество го продава на Д. М. П. с н.а. № 19,т.V/11.09.2002г. На 22.09.2002г. тя сключва договор за наем с [фирма] за срок от пет години. Исковата молба е подадена на 15.03.2009г.
С решение № 351/10.06.2010г. по гр.д.№4635/2008г. е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] против ЕТ”П.-Е. И. за същия имот – аптека със застроена площ 42 кв.м.
Ответницата Д. П. в отговора към исковата молба се позовава на придобивна давност, като добросъвестен владелец, купил от несобственик без да знае това.
Въззивната инстанция е възприела изводите на РС, че ответницата Д. П. е придобила аптеката по давност като добросъвестен владелец, тъй като не е знаела, че купува имота от несобственик, поради което са отхвърлени двата иска за собственост. Отхвърлени са исковата за нищожност на двете сделки, тъй като на посоченото основание – нищожност защото продавача не е бил собственик, сделките не са нищожни.
Първият въпрос „при нищожност на отчуждителна сделка може ли с успех да се поддържа становище за придобивна давност?” е неотносим към изхода от спора, тъй като сделката между [фирма] и Д. П., която е направила възражение за давност още с отговора към исковата молба не е нищожна. За нищожна е обявена приватизационната сделка, но П. не основава владението си на нея. Сделката, на която основава възражението си за придобивна давност Павлова не е нищожна. Разпореждането с чужд имот не е основание за нищожност, или за недействителност на сделката, а такава сделка не прехвърля права и поради това подлежи на разваляне – прехвърлителя не може да изпълни задължението си да прехвърли собствеността. Законът урежда изчерпателно основанията за нищожност на сделките и съдът е обвързан от наведеното основание за нищожност. Косвеният съдебен контрол в гражданското производство се отнася за административните актове, от които възникват гражданскоправни последици, противопоставими на лица, неучаствали в административното производство по издаването и обжалването им., а не за сделки. /чл. 17, ал.2 ГПК./ За съдът не е съществувало задължение да изследва дали сделката, на която се позовава ответницата е привидна, щом ищеца не е направил подобно искане в исковата молба. Противното би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес. По тези съображения по първият поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Втория въпрос: „при упражняване на фактическа власт върху имот като свой може ли да се приеме, че фактическата власт се упражнява на основание наемен договор”. Така зададен въпроса е без смисъл. Той явно кореспондира на оплакването в касационната жалба, че ответницата Д. П. е направила в това производство възражение за придобивна давност като добросъвестен владелец, а по гр.д.№ 4635/2008г. по иск на [фирма] против [фирма] също е правила подобно възражение, а към същия момент е била наемател на имота според представения договор за наем в настоящото производство. Обстоятелството, че ЕТ се е позовал на придобивна давност по друго дело, въпреки, че е била наемател, е без значение за възражението за давност заявено от „наемодателя” в настоящото производство. Павлова не е била страна и участник в производството по другото дело и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по него, тъй като сделката с нея, а и с праводателя й е от преди предявяване на иска по чл. 108 ЗС по него против [фирма].
Третият въпрос е формулиран така: „може ли с успех да се поддържа становище за явно, спокойно и несъмнено владение при наличие на висящо производство пред съд за същия имот, по което е направено искане за конституиране на претендиращия владелец като страна по заведен срещу наемателя ревандикационен иск”. Действително срещу „наемателя” е проведен успешно ревандикационен иск. Това решение обаче както вече се посочи не обвързва „наемодателя”, който не е участвал в производството по уважения ревандикационен иск. Договорът за наем не предполага частно правоприемство, а и също е сключен преди предявяване на иска по чл. 108 ЗС по приключилото вече дело. Затова и този въпрос е нетоносим.
В изложението е формулиран и въпроса „следва ли въззивния съд да се произнесе по възражение за нищожност на правни сделки и досежно имотът, предмет на придобивна давност, ако това възражение не е направено пред първоинстанционния съд, а е направено едва пред второинстанционния съд, въпреки, че в конкретния случай такова възражение било направено и пред първоинстанционния съд.
Сам касаторът посочва във въпроса си, че възражение за придобивна давност от ответницата по иска е направено още с отговора към исковата молба, поради което по този въпрос не следва да се допуска касация.
Освен, че формулираните въпроси са неотносими към разрешаването на спора по същество и така не е обосновано общото основание за допускане до касация, не е посочено и обосновано нито едно от трите допълнителни основания по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК. Това също е основание да не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 338 от 19.12.2012г. по гр.д.№ 484/2012г. на Апелативен съд-Велико Т. по касационна жалба, подадена от [фирма] – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: