Относно: транспорт от местоработата до местоживеенетои третиране по ЗДДС и ЗКПО
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”- с вх. № ……03.2009г.е изложена следната фактическа обстановка:
Фирмата е с работно време от 9,30 до 24,00 и за нуждите на работниците е сключен договор с фирма за таксиметрови услуги, регистрирана по ЗДДС. Същата транспортира работниците от местоработата до местоживеенето поради късния час на завършване на работния ден.
Поставени са следните въпроси:
1.Има ли фирмата право на данъчен кредит по издадената фактура.
2.Ако разходът се счита за социален, трябва ли да се начислява данък социални разходи.
Предвид така изложената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
В глава седма от ЗДДС законодателят регламентира понятието данъчен кредит, правото на приспадане на данъчен кредит, ограничениятана приспадане на данъчен кредит, както и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
В чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на лицето.
Съгласно чл.70, ал.3, т.2 от ЗДДС, ал.1, т.2 от същата разпоредба, не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя, за целите на икономическата му дейност.
Във връзка с гореизложеното, в конкретния случай, при безвъзмездно предоставяне от работодателя за целите на икономическата му дейност, на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, на работниците и служителите му,включително на тези по договори за управление, правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта ще е налице, при спазване на условията за упражняването му,визирани в чл.71 и чл.72 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно определението дадено с § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
С разпоредбата на чл. 204, т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Изключение от това изискване е предвидено с ал. 1 на чл. 210 от ЗКПО, съгласно която с данък върху разходите не се облагат социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, т.е. тези разходи при условие, че са документално доказани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО са признати за данъчни цели и с тях не се увеличава счетоводния финансов резултат и не подлежат на облагане с данък върху разходите.
Съгласно чл. 210, ал. 2 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. Определения на понятията „лек автомобил” и „допълнителни автобусни линии” са дадени с § 1, т. 37 и т. 38 от ДР на ЗКПО, съответно както следва:
– лек автомобил – недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за: превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8; превоз на товари или за теглене на други пътни превозни средства;
– допълнителни автобусни линии – автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
В ЗКПО не е въведено ограничение по отношение на това дали транспортът ще се осъществява със собствени или наети транспортни средства, не е ограничен предмета на дейност на предприятията, които ще извършват транспортните услуги или ще отдават под наем превозни средства. Единственото ограничение, което е поставил законодателят, относно освобождаването от облагане с данък върху разходите е транспорта да не се осъществява с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
Тъй като във запитването не сте посочили вида на превозното средство, като имате предвид гореизложеното, при условие, че са изпълнени изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО относно определяне на социални разходи, предоставени в натура считаме, че са налице такива и същите са облагаеми с данък върху разходите, ако превоза се извършва с лек автомобил или допълнителни автобусни линии.
При условие, че се използват горепосочените превозни средства, но извършените разходи не отговарят на определението за социални разходи, предоставени в натура, при признаването на разходите за транспортни услуги за данъчни цели, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО съгласно, която за данъчни цели се признават разходи, които са определени като задължителни с нормативен акт. Разходите за транспорт от местоживеене до месторабота не са определени като задължителни с нормативен акт, изключвайки дадената възможност на работодателя по своя преценкада осъществява превоз на персонала по реда на чл. 294 от КТ. Ето защо при посочената хипотеза, изразяваме мнение, че тези разходи се явяват несвързани с дейността и при отразяването на тези разходи за данъчни цели следва да се спазват общите правила на чл.26 във връзка с чл.10 от ЗКПО. ‘