О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 30.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 916 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. З. против решение № 600 от 05.03.2012г. по гр.д.№ 784/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което е разпределено ползването на основание чл. 32, ал.2 ЗС върху дюкянско помещение от жилищната сграда, находяща се в имот 1298 в кв. 79 по плана на [населено място], заснето в кадастралната карта с идентификатор 61813.759.37.1.3 между ищците Г. Т. З., А. Б. З., Ц. Б. К., Н. Г. З., М. Т. С., Н. Т. З., И. Т. З., К. Х. З., Т. А. З., В. Д. З. и К. С. З., Е. С. Б. притежават 53/140 ид.ч., Е. С. С., Д. С. С., Е. И. Д.-П., Д. Т. Д., Е. Б. П., С. Б. С., П. Ц. С., Н. Г. С., С. Г. С., притежаващи 3/140 ид.ч. М. С. Г., К. С. И., В. Б. Д., А. Б. Г., притежаващи 7/140 ид.ч. М. Г. К., А. Г. Д. и Е. Г. К., притежаващи общо 7/140 ид.ч. и ответниците А. А. З., В. А. З., Б. А. З. и И. А. З., които заедно с касатора притежават общо ? ид.ч., по първия вариант, предложен от вещото лице на л. 221 от първоинстанционното дело.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че в производството са участвали лица, които не са съсобственици. Оспорва се правото на собственост на част от ищците, чийто права ответниците считат, че са придобили по давност. Поради това доводът е, че искът е предявен от лица, които имат по-малко от половината от съсобствеността, което е недопустимо, съгласно чл.32, ал.2 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран ясен въпроса, но се разбира, че основанието на което се иска допускане до обжалване е недопустимост на решението, поради това, че част от ищците не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот, защото ответниците твърдят, че са придобили тези права по давност.
Ответниците по касация оспорват жалбата, като считат, че не са обосновани основанията за допускане.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на Т. Г. З., починал на 07.11.1918г., Е. Г. С., починала на 27.10.1983г., М. Г. Г., починала на 09.03.1994г. и на Е. Г. Д., починала на 21.07.1982г., а ответниците са наследници на техния брат А. Г. З.. Между наследниците на общите им наследодатели братя Г. Б. З. и И. Б. З., починал без деца на 22.04.1934г. е извършена делба на множество имоти по гр.д. № 293/1965г. на ВС между които и дюкянското помещение, построено в парцел VІ-854 в кв. 48 по плана на [населено място], идентичен на 1298 в кв. 79. С решение № 1869/22.07.1965г. ВС е приел, че държавата притежава ? ид.ч. от дюкяна, отчуждена по ЗОЕГПНС, а частта на останалите съделители следвало да се съобрази, като се намали пропорционално. Така в диспозитива е определена квота за държавата 114/228 ид.ч., за А. 58/228 ид.ч., за Т. З. 53/228 и за Е. С. /тяхна сестра/ 3/228. Това решение обаче е било поправено с решение № 2303/30.11.1966г. т. ІІ в частта за квотите, като е постановено да се чете, че държавата притежава от дюкяна 84/140 ид.ч., Т. З. – 53/140 и Е. С. – 3/140 ид.ч. В мотивите е отчетено, че от А. З. е отчуждена по ЗОЕГПНС ? ид.ч. от дюкяна, и по 1/20 ид.ч. / т.е. по 7/140 ид.ч./ от Е. Д. и М. Г.. Така на местото на тези съделители за тези части е определен дела на държавата – 84/140 ид.ч.. С влязло в сила решение № 301/15.06.2009г. по гр.д.№ 716/2008г. на Благоевградски окръжен съд е отменено решение № 954/10.03.2008г. по гр.д.№ 1449/2005г. на Разложки РС и вместо това е признато за установено, че ищците Г. Т. З., А. Б. З., Ц. Б. К., Н. Г. З., М. Т. С., Н. Т. З., И. Т. З., К. Х. З., Т. А. З., В. Д. З. и К. С. З. Е. С. Б. притежават 53/140 ид.ч. от дюкянско помещение от жилищната сграда, находяща се в имот 1298 в кв. 79 по плана на [населено място] по отношение на касатора А. А. З., А. А. З., В. А. З., Б. А. З. и И. А. З., като е отхвърлен иска за разликата над уважената част до ? ид.ч.. със същото решение е уважен и насрещния иск, предявен от ответниците към ищците до размер на ? ид.ч. / 140/280 ид.ч./ от същите дюкянски помещения, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер 224/280 ид.ч Отчуждените части от другите две съделителки не са предмет на това производство. Техните наследници не са били страна по това дело.. Съдът е съобразил реституцията по ЗВСОНИ и е приел, че наследниците на А. З. притежават ? ид.ч. от дюкяна, а наследниците на М. и Е. – по 7/140 ид.ч. Затова на ищците е определена общо ? ид.ч., а на ответниците – другата ? ид.ч. и е прието, че предявеният иск е допустим, защото не е установен начин на разпределение на ползването по решение на съсобствениците.
Във влязлото в сила решение по приключилото гр.д.№ 716/2008г. на Благоевградски окръжен съд е разгледано възражение на ответниците и по настоящото дело – наследниците на А. З. за придобивна давност по отношение на частите на останалите съсобственици. По отношение на първата група ищци – наследниците на Т. З. със сила на пресъдено нещо е установена неосноватеността на това възражение с доводите, че нормата на чл. 86 от ЗС в първоначалната й редакция до 1990г. е забранено придобиването на държавна собственост по давност., а до влизане в сила на ЗВСОНИ на 15.02.1992г. ? ид.ч. от дюкяна и била държавна собственост. След посочената дата, съдът се е позовал на нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997г., с която се заличава изтеклата придобивна давност до този момент, а от влизане в сила на тази норма до предявяване на иска не е изтекъл период от време от 10 години.
Възивният съд е приел предявеният иск за допустим предвид това, че ищците и ответниците притежават общо по ? ид.ч. от имота, отказал е да обсъди възражението за придобивна давност в настоящото производство поради това, че то е за постановяване на решение по спорна съдебна администрация, по която решението не се ползва със сила на пресъдено нещо и правата на страните следва да се преценяват по документите за собственост.
С Р № 335/28.10.2012г. по гр.д.№ 317/2012г. І гр.о. Р № 41/ 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І г.о. Р № 893 /10 от 27.05.2011г. по гр.д.№ 1075/2010г. І гр.о., постановени по чл.290 ГПК е прието, че в производството по чл. 32,ал.2 ЗС съдът постановява решение по спорна съдебна администрация, а не разрешава спор със сила на пресъдено нещо. При промяна на обстоятелствата може да се иска ново разпределение, а въпросите за правата на страните при спорове за собственост не могат да се пререшават. Решението по чл. 32, ал.2 ЗС не може да разреши спор между съсобственици за правата им със сила на пресъдено нещо. То замества липсващото решение на мнозинството от съсобственици, притежаващи мажоритарен дял с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. Съдът оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед осигуряване и на съдебна принуда за привеждане в изпълнение на това решение. Когато са налице спорове за собственост, те са преюдициални по отношение разпределянето на ползването и трябва да бъдат разрешени предварително по исков ред. Затова в производството по чл.32 ал.2 ЗС не могат да се слушат възражения, че правата на страните са различни от установените с доказателствата за собственост.
Така като не е разгледал възражението на касатора за придобиване по давност на частите на част от ищците, възивният съд се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика. При преценката на допустимостта на решението е изходил от правата на страните, установени с документите по делото и е формирал в съответствие с тях извод за равенство на правата им в съсобствеността и за допустимост на решението. Този извод съответства на закона и на съдебната практика, поради което няма основание за допускане до касация на нито едно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, които не са и конкретизирани в изложението по чл. 284, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 600 от 05.03.2012г. по гр.д.№ 784/2011г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. А. З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: