О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4 / 2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Д. и Н. Г., пълномощници на С. Ю. А. против определение № 404 от 10.10.2012г. по гр.д.№ 431/2012г. на ВКС, ІV гр.о., с което е върната подадената от него касационна жалба.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като констатацията на съда, че не е внесена държавна такса е невярна, а подпис върху жалбата винаги може да бъде положен.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че въпреки дадените указания, жалбоподателят не е представил изложение на основанията за допускане до касация – не е формулиран материално правен въпрос, който да е разрешен от въззивният съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 Г., касационната жалба не е подадена от адвокат, а няма доказателства жалбоподателя да е с юридическо образование, а и защото не е внесена дължимата държавна такса от 30 лв.
Определението е правилно.
Действително констатацията на съда, че не била внесена определената държавна такса за касационната жалба е неправилна. Държавната такса е внесена и квитанцията е на л. 3 от делото на ВКС. Не са изпълнени обаче останалите указания на съда. Не е представено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане до касационен контрол. В представената на 07.02.2012г. молба не са обосновани основанията за допускане до касация – не е формулиран правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, или по който да е налице противоречива съдебна практика, а такава не се и представя, Не се твърди необходимост от създаване на съдебна практика поради непълнота и неяснота на конкретна правна норма или неправилното й прилагане. Следователно не е обосновано нито основното, ниjо допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Не е изпълнено и изискването на чл. 284, ал.2 ГПК – жалбата не е преподписана от адвокат, а няма доказателства касаторът да е с юридическо образование. Това изискване не е самоцел, а осигурява професионална защита на жалбоподателя пред последната инстанция. Преподписването на жалбата не може да бъде поправено в открито съдебно заседание, защото по допускането до касация съдът се произнася в закрито заседание.
Изложеното сочи на нередовност на касационната жалба, която на основание чл. 286 ГПК правилно е върната от ВКС. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 404 от 10.10.2012г. по гр.д.№ 431/2012г. на Върховен касационен съд, ІV гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: