О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 08.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1448 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. П. против решение № 2227/05.11.2013г. по гр.д.№ 2545/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2611 от 30.05.2013г. по гр.д.№ 4374/2011г. на Варненски РС в частта му, с която е допусната съдебна делба между него и бившата му съпруга Г. Ц. П. на дворно место с площ 600 кв.м. в землището на [населено място], м. „М. рит” съставляващо имот с идентификатор 10135.2517.2496, ведно с изградената в него едноетажна сграда със застроена площ 23 кв.м. и триетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и гараж със застроена площ 43 кв.м. при равни права.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че няма трансформация поради това, че не е имало дарствено намерение за сумата от 900 щ.д. и споразумението с трето лице, по което е получена е нищожно, че не е приел, че вложените средства в строителството на сградата по време на фактическата раздяла не са основание за трансформация и незачитане на частен документ, подписан от ответницата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани три въпроса 1. съпружеска имуществена общност ли е имот, придобит по време на брака, но в период на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните. 2.каква е материалната сила на частни документи, съдържащи неизгодни за издателя си факти, 3. ако съдът не установи пълна трансформация, длъжен ли е да се произнесе по наличието на частична такава. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с решения по чл.290 ГПК.
Ответницата по жалбата оспорва допускането до касационен контрол тъй като въпросите са неотносими, защото е установено, че сградата не е строена по време на фактическата раздяла, споразумението на касатора с брат му е частен документ, който е оспорила и не е доказана достоверна дата, поради което и е непротивопоставим, а предвид изложеното, няма основание и за частична трансформация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Иск за делба е предявила Г. П.. Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен 1988г. и е прекратен с развод на 18.12.2009г. В частта, с която е допусната делба при равни права по отношение на апартамент № А20, вх.А в жилищната сграда с административен адрес [населено място] [улица], ет.8, решението е влязло в сила. Спора между страните е за дворно место с площ 600 кв.м. в землището на [населено място], м. „М. рит” съставляващо имот с идентификатор 10135.2517.2496, ведно с изградената в него едноетажна сграда със застроена площ 23 кв.м., триетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и гараж със застроена площ 43 кв.м. Дворното место и старата жилищна сграда с площ 23 кв.м. е купена с н.а. № 37,т.ІІ/10.06.1999г. на името на П. П. П.. За този имот е сключен предварителен договор на 09.06.1998г. с продажна цена 9 000 щ.д. Касаторът представя споразумение с брат си от 05.05.1999г. с което той е поел задължение да се откаже и да не претендира частта си от бъдещото наследство от родителите си – апартамент в [населено място], а брат му му дал 9 000 щ.д. Това споразумение е оспорено относно истинност и датата на съставяне. Безспорно е, че към момента на сключването му, родителите на двамата са живи. Съдът е приел, че ответникът, при негова доказателствена тежест не е доказал достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което то е непротивопоставимо на ищцата. Само като допълнителни съображения е изложеното и това, че това споразумение не е безвъзмезден акт, т.е. дарение и представлява договор с неоткрито наследство, който съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД е нищожен. С исковата молба за развод съпругата е твърдяла, че отношенията между страните са се влошили от пет години, но от съдържанието й не следва, че са били във фактическа раздяла в този период. По настоящото дело и от останалите доказателства не се установява страните да са били във фактическа раздяла до завършване на среднот образувание на детето им през 2009г. Триетажната сграда в дворното место е строена в периода 2006г. – 2009г. Строителното разрешение е издадено на 21.11.2005г., а сградата е въведена в експлоатация на 03.04.2009г. Страните са притежавали апартамент, който са продали с н.а. № 47,т.ІІ/02.03.2007г.. От ССЕ и разпечатките от сметките на страните се установява, че същата дата и два дни по-късно е приведена продажната цена и друга сума по сметка на ищцата и е последвало теглене н суми от тази сметка в периода на строителството. Предвид изложеното, съдът е приел, че не е доказана трансформация на лично имущество нито по отношение на сумата 9 000 щ.д. за която е изложил съображения, че не се установява и да е вложена в строителството на къщата, нито твърдението, че е строена по време на фактическата раздяла. Затова е допусната делба при равни права.
Тъй като не се установява фактическата раздяла между страните да е настъпила преди довършване на сградата през 2009г. първия въпрос е неотносими към спора. Исковата молба за развод също не съдържа твърдения за това че пет години преди подаването й са прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните, т.е за настъпила фактическа раздяла между тях от 2005г. Затова е неотносим втория поставен въпрос „каква е материалната сила на частни документи, съдържащи неизгодни за издателя си факти
Съдът не е установил обстоятелства за частична трансформация. Нито едно от твърденията за източници на средства – споразумението с брата, заемните средства от приятели и построяване на сградата по време на фактическа раздяла не са доказани, поради което третия въпрос „ако не се докаже пълна трансформация, длъжен ли е да се произнесе по наличието на частична такава” не е основание за допускане до касация.
Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказания размер с договорът за адвокатска помощ – 1100 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2227/05.11.2013г. по гр.д.№ 2545/2013г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. М. П.
ОСЪЖДА П. М. П. да заплати на Г. Ц. П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1100 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: