О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 10.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5055 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 2383/19.12.2014г. по гр.д.№ 2932/2014г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 16.01.2014г. по гр.д.№ 3994/2011г. на СГС. С последното е признато за установено по предявен от [фирма] по отношение на [фирма] и Н. С. С., че те не са собственици на ПИ № 730 от кв. 101 по плана на [населено място], м. „Х. С.” [улица]с площ 1500 кв.м. очертан по буквите АДЕБА в скицата на в.л. П.П. на л. 83 от делото на СГС с граници : от всички страни имот № 761 от кв. 101 по същия план
Ответниците по касация обжалват решението с отделни жалби.
В касационната жалба на [фирма] се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗСПЗЗ и ЗПИНМ, нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е приел за доказани факти, за които няма преки и достатъчно косвени доказателства, които да установяват отчуждаване от наследникът на праводателите му и за необоснованост на извода, че имота е бил отчужден по ЗПИНМ, подлежал е на реституция по ЗВСНОНИ по З.,ЗПИМН ЗБлНМ.. и че решението за възстановяване правото на собственост на праводателите му е нищожно.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба са формулирани три въпроса: 1. следва ли съдът да обсъди всички представени и относими към спора доказателства в мотивите на решението, 2. налице ли е косвено доказване на факт когато не е установена такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност че факта, индициран чрез доказаните останали факти се е осъществил. 3.следва ли да се приеме за доказано отчуждаване на недвижим имот, ако в хода на процеса не са представени доказателства за извършено плащане. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
Касационна жалба е подадена и от ответницата Н. С. с твърдения за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск, насочен към нея, тъй като преди предявяване на иска се е разпоредила в частта си от процесния имот в полза на другия ответник.
Ответникът по касация и по двете жалби ги оспорва.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения отрицателен установителен иск от данните по делото се констатира следното:
С договор за доброволна делба от 1941 г., сключен между Е. П. С., С. П. С. и С. П. С. са поделени недвижими имоти, между които по дал ІІ, т.4 С. П. С. е придобил нива в м. „Терена” от 2,3 дка. при описани граници. Съделителят С. П. С. е получил също имот в тази местност по дял ІІІ, т. 4. С решение № 367/25.06.1997г. е по заявление, подадено от В. С. С. е възстановена собствеността на наследници на С. П. С. върху нива от 1,5 дка в м. „”Г.”, съставляваща имот 5284, кад.л. 435 по кадастралния план от 1956 г. и по плана на в. „Напоително поле” от 1939г. при описани граници, които кореспондират на тези по договора за делба от 1941г. и е отказано възстановяване на част от този имот с площ 0,8 дка на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. С н.а. № 37,т. ІІ/2008г. част от наследниците на С. П. С. продават 2/3 ид.ч. на ответника [фирма]. С н.а. № 165,т. І/ 02.09.2010г. Н. С. С. продава на същото дружество своята, придобита по завещание 1/3 ид.ч. на същото дружество.
За имот 5284 от двете СТЕ се установява, че попада в очертанията на парцел ІV от кв. 56, отреден със заповед от 07.07.1962 г. за нуждите на ГТП„Топливо”. Към заповедта е приложена скица, които са приложени към исковата молба. Заповедта е издадена на основание решение на ИК на Г., взето на заседанието на 22.06.1962г. / протокол № 26 от същата дата на л. 20 от 50244/2010г. Към този момент имот № 5284 е отразен с пл. № 14 по плана от 1956г. Това се установява със скицата към заповедта от СТЕ. С удостоверение, приложено на л. 16 от гр.д.№ 50244:2010г. е установено, че за него е платено обезщетение с платежни нареждания № 18875/07.02.1968г. и № 18840/07.02.19968г. на наследници на наследници на Е. С., С. П. и С. П.. Съставени са актове за държавна собственост. По делото е представен АДС № 4912/1996г., с който е актуван имот № 14, като част от площта на парцел ІV. В графа 7 са отразени предходните АДС.
Ищецът [фирма] е признат за собственик с н.а. № 48,т. І/2003г. на ПИ № 734 от кв. 101 по плана на м. „Х. С.-С.” [населено място], одобрен през 2001г. , целия с площ 14 170 кв.м. на основание чл. 17, ЗППДОП /отм/. Един от представените документи за издаване на този констативен нот. акт е АДС № 67/1997г., с който е актуван парцел ІV от кв. 56 с площ 14 470 вк.м., включен в капитала на „ [фирма] на основание заповед № РД-18562/1995г. Тези доказателства установяват правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск.
Въззивната инстанция е възприела мотивите на първата инстанция. По същество е прието, че процесния имот не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, защото е бил отчужден от наследодателя на праводателите на дружеството-ответник и му е платено обезщетение, а сега представлява имот, включен в капитала на ищцовото дружество. Поземлената комисия е действала извън своя предмет на компетентност, поради което издаденото от нея решение за възстановяване на собствеността е нищожно. Имотът е подлежал на възстановяване по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, ЗБлНМ.. , но не е била проведена процедура за отмяна на отчуждаването, поради което праводателите на ответника – ЮЛ не са били собственици и не са могли да му прехвърлят собствеността върху имот 730, с който номер е заснет имота в кадастралния план след решението по ЗСПЗЗ.
По допускането до касация по жалбата на ответника [фирма]:
Първия въпрос е „следва ли съдът да обсъди всички представени и относими към спора доказателства в мотивите на решението” Този въпрос не кореспондира на мотивите на обжалваното решение. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени доводите на въззивниците, че не било установено, че от наследодателят С. П. С. е отчужден и му е изплатен именно имота, предмет на договора за делба. С исковата молба е представено писмо от 14.02.1992г. на Столична община, от което е видно, че се съхранява в Общината отчуждителна преписка № 165/02.07.1962 г. /неприложена цялата поради големия й обем/, цитирана в АДС от 1996 г., списък на лицата, от които са отчуждени имоти и удостоверение, в което е посочено кои имоти, от кои лица са отчуждени и с кои платежни нареждания, какви суми са им изплатени. От ответника са оспорени всички представени от ищеца доказателства, но това удостоверение е официален документ, удостовереното в него не е опровергано от оспорващото го дружество при негова доказателствена тежест. Заповедта за отреждане, ведно със скицата към нея и извършеното плащане на собственици, между които и наследодателя С. П. С. доказват, че имот 14 е отчужден. Тези доказателства не са косвени по отношение на този факт. Затова втория въпрос – „налице ли е косвено доказване на факт когато не е установена такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност че факта, индициран чрез доказаните останали факти се е осъществил” не кореспондира на доказателствата по делото и на мотивите на обжалваният съдебен акт и по него не се допуска касационно обжалване.
Последния въпрос -.следва ли да се приеме за доказано отчуждаване на недвижим имот, ако в хода на процеса не са представени доказателства за извършено плащане, съставлява конкретизация на първия. Както вече се посочи с официално удостоверение е установено наличието на платежен документ за превеждане на обезщетението за отчуждения имот. По два от дяловете от договора от 1941г. са получени имоти в м. „Г.” и обезщетението е платено с две платежни нареждания. С постъпване на дължимото обезщетение в банката се приема, че обезщетението е платено – пар.93 ППЗПИНМ. Тъй като твърдението, че не е доказано обезщетяване на собствениците се опровергава от доказателствата по делото, по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
По касационната жалба, подадена от ответницата Н. С. се твърди недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск, насочен към нея, тъй като преди предявяване на иска се е разпоредила в частта си от процесния имот в полза на другия ответник. В хода на производството обаче тази ответница е оспорила иска и правата на ищеца. Тя е твърдяла, че се е разпоредила с процесния имот като собственик, с което отрича правата на ищеца. Затова той има интерес да установи със сила на пресъдено нещо и по отношение на нея, че имота не е подлежал на реституция, поради което завещателя й не е бил собственик, поради което и тя и не е могла да се разпореди с част от него. Затова въззивният съд, като е съобразил това и се е произнесъл и по иска против тази ответница, не е постановил недопустимо решение. Няма основание за допускане на касация за проверка допустимостта на решението.
Или в обобщение, и по двете касационни жалби не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2383/19.12.2014г. по гр.д.№ 2932/2014г. на Софийски апелативен съд по касационни жалби на [фирма] и на Н. С. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: