О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 14.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3501 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. Д. Д. против определение № 5561/14.03.2014г. по ч. гр.д.№ 3474/2014г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба против определение от 12.04.2013г. по гр.д.№ 11802/2012г. на СРС. С последното е оставена без разглеждане като просрочена молбата й за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като същите бъдат намалени на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд е разгледал частната жалба пред него на непредявено основание и не се е съобразил с постановения диспозитив от РС.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: може ли възивния съд да се произнесе по непредявено оплакване в частната жалба и без да съобразява формулирания диспозитив в обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба вземат становище за не допускане до касация, тъй като не е формулиран въпрос и за оставяне без уважение поради това, че не е направено от жалбоподателката искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: Предявен е иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД от А. Д. Д. против П. К. Д. и В. Г. Д., който е отхвърлен от РС. В последното съдебно заседание пълномощниците на страните са заявили искане за присъждане на разноски. Пълномощникът на ищцата в съдебно заседание е посочил, че претендира 1000 лв., от които 500 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатски хонорар. Пълномощникът на ответниците е представил списък на разноските за сумата 1500 лв.- адвокатски хонорар. В това съдебно заседание адв. И. – пълномощник на ищцата е направила изявление съдът да съобрази, че реално са заплатени от претендираните от другата страна разноски само 500 лв. а адв. К. е посочил, че възражението е неоснователно. Със съдебното решение, ищцата е осъдена да заплати 1500 лв. – целия уговорен хонорар на ответниците. Не е коментирано възражението на адв. И., че от уговорения хонорар от 1500 лв. са заплатени само 500 лв.
Въззивната жалба, по която не се е произнесъл СГС съдържа и оплакване, че решението е неправилно, защото съдът не е разгледал искането по чл. 78, ал.5 ГПК и не е намалил претендираното възнаграждение. Това е възприето като искане по чл. 248 ГПК, а не като обжалване на решението и в частта за разноските и делото е върнато на СРС за произнасяне по него. С определение от 12.04.2013г. съдът е приел, че не е направено искане за намаление на уговорения адвокатски хонорар до приключване на устните състезания и поради това, че е недопустимо да се прави искането по чл. 78, ал.5 ГПК по-късно е оставил искането за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК без разглеждане.
Против това определение е подадена частна жалба, която е била върната, но разпореждането за това е отменено с определение по ч. гр.д.№ 9223/2013г. СГС. Тази частна жалба е разгледана по ч. гр.д.№ 3474/2014г. и с обжалваното сега определение е оставена без уважение. Съдът е приел, че определението на СРС за оставяне на искането по чл. 248 ГПК е правилно като краен резултат. Съдът е посочил, че въпроса дали искането по чл. 78, ал.5 ГПК е въпрос по същество по искането по чл. 248 ГПК и в този случай ако намери, че такова искане не е направено в срок следва да го отхвърли, а не да го оставя без разглеждане. Прието е обаче, че като краен резултат определението е правилно и искането по чл. 248 ГПК е недопустимо тъй като жалбоподателката не е представила списък на разноските и поради това няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, като се намали размера, който е осъдена да плати
По поставения правен въпрос: Производството по обжалване на определенията, постановени от първата инстанция по своя характер е въззивно и въззивната инстанция следва да разгледа заявените с частната жалба оплаквания. Субсидиарното приложение на правилата за възивното производство към производството по обжалване на определения е изрично предвидено с чл. 278, ал.4 ГПК. Въззивната инстанция разглежда валидността на обжалвания съдебен акт и допустимостта му в обжалваната част служебно, а по правилността – по наведените в жалбата оплаквания – чл. 269 ГПК. В изпълнение на принципа, залегнал в чл. 2 ГПК, съдът е длъжен да разгледа заявените от страните оплаквания и възражения.
По основателността на частната касационна жалба:
Правилно е отбелязано от въззивната инстанция, че това дали в срок е направено искането по чл. 78, ал.5 ГПК е въпрос по същество на това искане, а не по допустимост. Тъй като РС е оставил без разглеждане искането, въззивния съд обаче е следвало да отмени определението и да върне делото за произнасяне по същество на искането. Неправилна е констатацията на РС за това, че не е направено искане за намаление на претендирания хонорар. Както бе посочено в последното съдебно заседание съобразно отразеното в протокола е заявено възражение, че е платена само част от уговорения хонорар до размер 500 лв.
Изводът на въззивния съд, че страната, която иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да плати като се намали размера им няма право да заяви това искане ако тя самата не е представила списък за своите разноски е неправилно. Смисълът на изискването за представяне на списък на разноските е да се посочи размера им от страната която ги е направила и претендира да й се присъдят, т.е списъка уточнява претенцията й по размер. Отделно от това няма изрична форма, в която следва да е материализиран списъка, поради което може вписването на размера на претенцията по пера и размер да стане в протокола. Такъв е процесния случай. Въззивният съд неправилно е поставил допустимостта на искането за намаляване на разноските по чл. 248 ГПК в зависимост от това, дали искащият намаление е представил списък на своите разноски и необосновано не е отчел вписването на тези разноски на заявилата това искане страна в съдебния протокол.
Поради това, че въззивното определение и потвърденото с него определение са неправилни, следва да се отменят.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 5561 от 14.03.2014г. по ч. гр.д.№ 3474/2014г. на Софийски градски съд
ОТМЕНЯ определение № 5561/14.03.2014г. по ч. гр.д.№ 3474/2014г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 12.04.2013г. по гр.д.№ 11802/2012г. на Софийски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: