О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 11.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 590 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. К. против решение от 05.10.2015г. по гр.д.№ 7572/2014г. на СГС, с което е потвърдено решение от 23.01.2014г. по гр.д.№ 52044/2012г. на РС-София. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че ищцата С. И. М. е собственик на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти находящи се в [населено място], Столична община, р-н „В.” м. „В.-гарата”: 1/. Поземлен имот с идентификатор 12084.2700.778 с площ 1488 кв.м. на [улица], заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 12084.2700.778.1 с площ 72 кв.м., селскостопанска постройка с идентификатор 12084.2700.778.2 с площ 26 кв.м. и лятна кухня с идентификатор 12084.2700.778.3 с площ 11 кв.м. и 2/. Поземлен имот с идентификатор 12084.2700.853 с площ 376 кв.м. на [улица] и касаторът е осъден да предаде владението на ищцата върху посочената идеална част от двата имота.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с правилата, уреждащи придобивната давност и за нарушение на процесуалните правила, защото не са обсъдени всички доказателства и неправилно е преценена доказателствената тежест.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани два въпроса: 1. с какви доказателствени средства владелецът следва да докаже, че е придобил правото на собственост върху недвижим имот чрез непрекъснато, явно несмущавано владение, продължило повече от 10 години и върху коя от страните е доказателствената тежест, 2. каква е доказателствената сила на констативния нот. акт и как се разпределя доказателствената тежест при оспорването му. По първия въпрос се твърди противоречие с Р № 91 /02.07.2010г. по т.д.№ 713/2010г. ІІ т.о., Р № 973/21.12.2009г. по гр.д.№ 4321/2008г. І гр.о. и при условията на евентуалност – основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По вторият въпрос се твърди противоречие с ТР № 11/21.03.2013г. на ОСГК и Р № 208/24.09.2013г. по гр.д.№ 1961/2013г., І гр.о.
Ответницата по касация оспорва допускането до касационно обжалване тъй като по формулираните въпроси съдът се е произнесъл в съответствие със съдебната практика, а цитираните и представени решения не формират противоречива такава с обжалваното решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
На основание замяна по ЗТПС, с н.а. № 117,т. ХХІХ/1956 г. И. К. И. е признат за собственик на нива от 0,684 кв.м., а с н.а. № 160,т. ХХL/1975г. е признат за собственик допълнително на още 810 кв.м. съседно место. Този имот е заснет с пл. № 655 по плана от 1959г. За него и за имот 628 по същия план са съставени кадастрални листи № А-4-9-А и № А-4-9-В. Двата имота са записани на името на И. И. и основанието за това е цитираният нот. акт от 1956г. По плана от 1980г. имот 655 е заснет с пл. № 778, а имот 628 – с пл. № 853. И. И. почива на 18.10.1987г.. Наследниците му сключват договор за доброволна делба на 16.06.1988г., по силата на който преживялата съпруга Н. Т. И. получава в дял дворно место от 1500 кв.м., съставляващо имот 778. Тя умира на 16.02.1989г. и оставя за свои наследници ищцата С. М., ответникът С. К. и дъщеря Д. Ц.. С н.а. № 144 и № 145, и двата в том.І-1/17.10.2011г. касаторът е признат за собственик на основание наследство и давност на 1/3 ид.ч. и по давност на 2/3 от двата имота. Установено е, че ищцата е плащала данъци за своята идеална част, че партидата за ток и вода обаче са на името на ответника. Той е сключил договор за охрана чрез С. на 16.03.2013г. От показанията на св. М. се установява, че след смъртта на баба му и дядо му / 1987-1889г./ никой не живеел постоянно в имота. той и леля му ходили често в имота, вуйчо му имал предложение през 2010г. да се раздели големия имот на две Според св. К., всички стопанисвали имота, той често влизал в имота със сина на ищцата, Свидетелят К. обяснява, че, ищцата не е идвала в имота. Стопанисвал го само С., Идвала и сестрата В., но тя починала. Не е чувал С. да заявява, че само той е собственик на имота, но знае, че той има документ, че е собственик. Две години преди 2013г. той измазал къщата. Не е виждал ищцата и синът и да са идвали. Според самия ответник, той демонстрирал владението си, като правил подобрения в имота – садял овошки, събирал плодове, а след 2011г. измазал къщата отвън. Според показанията на св. Т., ответникът ремонтирал къщата, покрива фасадата, грижел се за дърветата и кошерите. Не може да каже дали имота е и на сестрите.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че ответникът не е доказал, че е променил държането частта на ищцата във владение за себе си, тъй като извършените от него действия са такива на обикновено управление до 2011г. /снабдяването му с нот. акт/. За тях ответникът би могъл да има само облигационни претенции, но не е придобил по давност частта на ищцата, придобита по наследство.
Първият поставен въпрос е „с какви доказателствени средства владелецът следва да докаже, че е придобил правото на собственост върху недвижим имот чрез непрекъснато, явно несмущавано владение, продължило повече от 10 години и върху коя от страните е доказателствената тежест”. Първата част от поставения въпрос е свързана с предмета на делото поради това, че ответника се позовава на придобивна давност за процесната 1/3 ид.ч. от двата имота. В съдебната практика никога не е имало съмнение, че за установяване на придобивна давност са допустими всички доказателствени средства по ГПК. Съдът е допуснал поисканите гласни доказателства и е приел писмените такива и ги е обсъдил. Не е отказал да допусне доказателства поради недопустимостта им да установят владение. В този смисъл от отговорът на първата част на поставения въпрос не зависи изхода от спора и той не обуславя допускане до касация.
Относно тежестта за доказване на владението в Р № 91/02.07.2010г. по т.д.№ 713/2010г. ІІ т.о. е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС ползва владелеца и този който иска да я обори, негова е доказателствената тежест за това. Тази презумпция действа и в отношенията между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, но този който твърди, че е превърнал държането частите на съсобствениците във владение за себе си следва да докаже основание за това, или такива недвусмислени действия, от които да се направи извод, че той ползва имота не като съсобственик на основание чл. 31, ал.1 ЗС, а като собственик. /ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС/ Засаждането на дръвчета в съсобствения имот и събирането на плодовете от тях и грижа за кошерите не е достатъчно, за да се приеме, че целия имот се владее за себе си, тъй като плодовете се дължат на собственика по силата на закона – чл. 93, ал.3 и чл. 30, ал.3 ЗС, но неиздължаването им поражда облигационни претенции. Извършването на значителни ремонти, сключване на договор за охрана на имота са действия, извършени след снабдяване на ответника с нот. акт по обстоятелствена проверка – 2011г., но същата година ищцата е предявила настоящия иск, с което е прекъснала течението на давността. Затова ответникът не е доказал, че е владелец на идеалните части на ищцата, придобити от нея по наследство.
Действително при издаден нот. акт по обстоятелствена проверка, в тежест на този, който оспорва констатациите на нотариуса е да установи, че те са неправилни, не съответстват на действителното положение. /ТР № 12/2012г. на ОСГК на ВКС/. Ответникът се е снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка. Той е оспорен от ищцата още с исковата молба. В развилия се спор, с доказателствата, ангажирани и от двете срани е установено, че до издаване на нот. актове не са извършвани от ответника такива действия, които да сочат, че е собственик, а не ползва имота като съсобственик. Затова обжалваното решение не е постановено нито в противоречие на цитираното решение по-горе, нито на решение № 973/21.12.2009г. по гр.д.№ 4321/2008г. І гр.о. При доказване на владение, правните изводи се правят въз основа на установените факти, а по двете дела те са различи. Затова обжалваното решение не е постановено и в противоречие с ТР № ТР № 12 от 21.03.2013г. по т.д.№ 12/2012г. на ОСГК и и Р № 208/24.09.2013г. по гр.д.№ 1961/2013г., І гр.о.
Наличието на съдебна практика включително и обобщена задължителна такава опровергава твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по касация претендира разноски и е представила договор за правна помощ за платена сума в размер на 500 лв. Предвид резултата от обжалването и на основание чл. 78, ал.4 ГПК на ответницата следва да се присъди посочената сума.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.10.2015г. по гр.д.№ 7572/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от С. И. К..
Осъжда С. И. К. да плати на С. И. М. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: