О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 28.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 869 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. К. против решение № 509/08.11.2013г. по гр.д.№ 815/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 256 от 17.07.2013г. по гр.д.№ 298/2013г. на Велинградски РС по чл. 32, ал.2 ЗС и вместо това е разпределено ползването между съсобствениците при равни права на югозападното избено помещение от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІV-2076 от кв. 503 по плана на В., [улица], като на П. К. е предоставена обособената с дървена преграда западна част с площ 4,9 кв.м., а на П. К. – източната част от същото помещение с площ 5,15 кв.м. и ниша № 1 с площ 3,5 кв.м. За общо ползване е оставена частта от югозападното помещение, оформена като пътека /коридор/ с ширина 80 см., която осигурява достъп до ниша № 1, както и коридора, който осигурява достъп до останалите избени помещения и ниша № 2, в който попадат вертикални В и К щрангове.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като съдът е разпределил ползването по вариант, който не е изготвен от вещото лице, не са отчетени напълно правата на страните, може да се разпредели ползването и на двете ниши, като обстоятелството, че има щрангове в тях, които са общи части не е пречка за това. Възразява се, че неправилно съдът е приел, че трябва да се прави промяна, ако избере някой от четирите варианта, изготвени от вещото лице, тъй като преградата между двете части е дървена, закрепена за пода и преместването й не съставлява преустройство.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани въпроси, свързани с това може ли съдът да разпредели ползването по избран от него начин без да ползва заключението на вещото лице и да не се мотивира, съставлява ли преустройство преместването на дървената преграда, закрепена за пода, длъжен ли е съдът да разпредели общите части щом това е възможно и наличието на щтрангове в тях пречка ли е за предоставяне за индивидуално ползване на помещенията, през които минава.
Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита, че предявеният иск е недопустим, защото нишите следва да останат за общо ползване, но ако това е невъзможно, моли да се остави в сила решението. Не взема становище по допускането до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределено ползването между касатора П. К. и П. И. К. на югозападното избено помещение и две ниши в избения етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІV-2076 от кв. 503 по плана на В., ул. „Братя М. № 1. Безспорно е, че страните са съсобственици при равни права на общите части на сградата и на процесните помещения. Ползването на останалите две избени помещения е разпределено по-рано. Установен е начин на ползване на процесното югозападно помещение между страните, разделено с дървена преграда на две части без преграда отпред към коридора, където е обособена пътека за минаване. Срещу него една зад друга има две ниши, Входът от първата е от пространството, обособено като пътека /коридор/ от югозападното помещение, предмет на разпределение. Входът на другата е от общия коридор и в нея се намира В и К щрангове на сградата.
СТЕ е изготвила четири варианта за разпределение, като е показала и сега установения начин на ползване. Ищецът иска разпределението да се извърши по вариант втори, при който всеки от двамата получава по малки реални части и от двете ниши. Ответника заявява становище ако се приеме, че иска е допустим, ползването да се разпредели по вариант четири, при който той получава изцяло нишата с В и К щранговете, а ищеца – другата ниша.
Съдът не е възприел нито един от четирите варианта. Постановил е югозападното помещение да се ползва така както е разделено с дървената преграда, като е прието, че в това производство не може да се предписват промени. Обособената с дървената преграда западна част е с площ 4,9 кв.м. и тя е предоставена на ищеца, а на П. К. е предоставена източната част от същото помещение с площ 5,15 кв.м. и ниша № 1 с площ 3,5 кв.м. При това разпределение е съобразено и какви площи страните ползват от разпределените по-рано избени помещения. Прието е, че другата нища, в която са В и К щранговете, е обща част и трябва да остане за общо ползване с оглед поддръжка и евентуално ремонти на инсталациите. Затова са оставени за общо ползване частта от югозападното помещение, оформена като пътека /коридор/ с ширина 80 см., която осигурява достъп до ниша № 1, както и коридора, който осигурява достъп до останалите избени помещения и ниша № 2, в който попадат вертикални В и К щрангове.
Поставените въпроси касаят ползването на общи части от етажни собственици, но са конкретни, свързани с фактите по делото. Не се обосновава допускане до касация на нито едно от посочените в чл. 280, ал.1 ГПК основания, тъй като въззивното решение не противоречи на представена задължителна съдебна практика. В представеното Р № 1134/20.10.2008г. по гр.д.№ 3208/2007г. ВКС ІV гр.о. е прието, че следва да има удобен достъп за поддръжка и ремонт на сградите, а това важи и за вертикалните щтрангове. Същото е прието и с Р № 159 от 03.09.2012г. по гр.д.№ 1205/2011г. ІІ гр.о., като е допълнено, че избрания вариант за ползване следва да отговаря и на правата на страните. Съдът е посочил защо не възприема предложените четири варианта от вещото лице в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК, поради което решението е съобразено и с представеното Р № 108 от 16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. ІV гр.о. Предвид изложеното не е доказано основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Не се доказва и наличие на противоречива съдебна практика. Въззивното решение не е в противоречие и с приложеното към касационната жалба решение № 236/08.12.2011г. по гр.д.№ 4284/2011г.на Русенски РС, с което е прието, че разпределението на ползването следва да се извърши по фактическото състояние на имота към момента, в който е поискано това без да се засягат преустройства, направени от съсобствениците. Въззивният съд се е съобразил именно с установения начин на ползване и поставената дървена преграда, която го материализира. В решение № 1751/02.12.2008г. по гр.д.№ 147/2008г. на Врачански окръжен съд акцента е за това, че по иск по чл. 32, ал.2 ЗС съдът следва да се съобрази с фактическото положение на имота към момента на разпределението, а не в това, че съдът е длъжен да възприеме един от вариантите на вещото лице. Такова задължение съдът няма, съгласно нормата на чл. 202 ГПК. Затова като е разпределил ползването по описан от него вариант без да се съобразява с предложените от вещото лице варианти, съдът не е постановил решение в портевирочеие със съдебната практика. По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Коридорите и образуваните от тях ниши и вертикалните щтрангове са общи части. Тези от тях, които са по предназначение като части от коридорите и нишите могат да се ползват по начина, по който решат етажните собственици, съгласно чл. 38, ал.2 ЗС. При всички случаи обаче следва да има възможност за достъп на етажните собственици до общите части по естеството си, каквито са вертикалните щтрангове. Това е основният аргумент във въззивното решение за определения вариант за ползване и той не е в противоречие с нито едно от посочените решения, и със съдебната практика по приложението на чл. 32, ал.2 ЗС.
По изложените съображения не е обосновано нито едно от наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответникът по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания размер с договорът за правна помощ – 500 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 509/08.11.2013г. по гр.д.№ 815/2013г. на Пазарджишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от П.И. К..
ОСЪЖДА П. И. К. да заплати на П. И. К. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: