О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София, 17.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 689 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. Д. против решение № 37 от 08.01.2010г. постановено по гр.д.№ 3066/2006г. на П. окръжен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между наследниците на съпрузите Г. Д. Г. и Н. Н. Г. върху дворно место, находящо се в[населено място], на ул. “К.В.” № 6 с площ 876, съставляващо УПИ І-12 от кв.І-нов, 330а-стар по плана на[населено място], кв. “П.-университетски” при законните квоти. Заявеното от ищците – наследници на Г. Д. Г. възражение по чл. 76 от ЗС за сделката, сключена с н.а. № 11,т.44/27.10.1995г. е преценено като основателно и поради това, че тази сделка е приета за относително недействителна по отношение на тях, искът за делба по отношение на преобретаеля К. Д. е отхвърлен. Като неоснователно е преценено и направеното от него възражение за придобиване по давност.
В касационната жалба на К. Б. Д. се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 116 б. “б” от ГПК, защото съдът е приел, че с предявяване на възражение за приложение на чл. 76 от ЗН се прекъсва течението на давността, а не от момента на конституирането му като ответник. Наведено е и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателства, установяващи придобиване на имота по давност от касатора в резултат на владение от сключване на сделката.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.1/ счита ли се прекъснато владението на преобредателя по сделка, оспорена по чл. 76 от ЗН с предявяване на възражение, че тя е относително недействителна и 2/ от кой момент се счита прекъснато владението на преобретателя по тази сделка – от момента на предявяване на възражението, или от момента на конституиране на преобретателя. По тези въпроси, касатора твърди, че решението на въззивиня съд противоречи с други решения, като се позовава на такива, постановени от ВКС по индивидуални спорове, както следва: Р №1302-66-І, Р №3742-83-І, Р № 715-75-І, Р 2193-57-ІV, Р № 304 от 04.05.1995г. по гр.д.№ 75/95г. на І гр.о., Р № 649 от 01.07.1993г. о гр.д.№ 477/92г.І гр.о. Р № 1219/26.08.1998г. по гр.д.№ 2911/92г. І Vгр.о. и Р № 1132 от 26.07.1999г. по гр.д.№ 444/1999г. V гр.о. и Р № 734 от 12.06.2006г.по гр.д.№ 1526/2005г. ІV гр.о. на ВКС. По тези въпроси се твърди и наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
Ответниците по касация С. Р. Г., Ц. Б. И., Л. Д. Д., А. А. Б., Н. А. Г., К., Г. А., Н. М. П., Ю. Й. В., Снежанка Д. Д.-Х., вземат становище да се допусне до касация обжалваното решение по въпросите, поставени в изложението.
Ответниците Е. Г., Ч. Е. Фарад, С. Д. А., И. Д. И., Л. Николова И., Иван Д. С., К. С. И., С. С. Х., М. Й. И., Т. Г. З., В. Х. К. и В. Х. К. оспорват жалбата и молят да не се допуска до касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на Г. Д. Г., починала на 03.04.1962г. а ответниците – на Н. Н. Г., починал на 04.06.1952г. Двамата наследодатели са били съпрузи, чийто брак е сключен 1940г. С н.а. № 56/1929г. Н. Г. купува процесното дворно место, което е било отчуждено по ЗОЕГПНС, реституирано по З. и по сега действащата кадастрална карта на града е идентично с п.І-12 от кв.1-нов по плана на[населено място]. Съдът е приел, че констатациите на нотариуса в н.а. № 159,т.5 от 01.03.1995г. за придобиване на имота по давност от ответниците не са верни. Прието е, че имота е съсобствен между страните, защото е неприложим чл. 9а от ЗН, тъй като отчуждаването е станало след сключване на брака между наследодателите. Продажбата, оформена с н.а. № 11,т.44 от 2710.1995г., с която ответниците продават на касатора К. Б. Д. целия имот е приета за относително недействителна по възражението по чл. 76 от ЗС, заявено от ищците с молба от 07.04.2000г. Възражението на Д. за изтекла в негова полза придобивна давност като добросъвестен, или недобросъвестен владелец е преценено като неоснователно, тъй като от сделката до предявяване на възражението не е изтекъл изискуемият се пет годишен срок. Прието е, че с предявяване на възражението по чл. 76 от ЗН в съда се прекъсва давността, съгласно чл. 116 б. “б” от ГПК. Затова делбата е допусната между наследниците, като на наследниците на Г. Д. е определена квота общо в размер на 2/3 поради това, че брака е продължил повече от 10 години, а на наследниците на Н. Г. – общо 1/3 ид.ч. По отношение на Д. не е допусната делбата.
Поставените правни въпроси “1/.счита ли се прекъснато владението на преобредателя по сделка, оспорена по чл. 76 от ЗН с предявяване на възражение, че тя е относително недействителна и 2/ от кой момент се счита прекъснато владението на преобретателя по тази сделка – от момента на предявяване на възражението, или от момента на конституиране на преобретателя”, са били предмет на обсъждане от въззивния съд и са определили крайния изход от спора, поради което обосновават общото основание за допускане до касация.
По първия въпрос въззивният съд е приел, че с предявяване на възражението по чл. 76 от ищците се прекъсва владението на преобретателя, съгласно чл. 116 б. “б” от ЗЗД. Съгласно чл. 84 от ЗС, нормата на чл. 116 от ЗЗД е между изброените, които намират съответно приложение и за придобивната давност. Възражението по чл. 76 от ЗН е за упражняване на субективното право на сънаследника да поиска обявяване на относителна недействителност по отношение на него на сделката, с която друг наследник се е разпоредил с наследствената си част, за да се дели със сънаследниците си, а не с трети лица. В този смисъл оспорването на сделката по чл. 76 от ЗН и искането да се конституира преобретателя по нея като страна не е само процесуално възражение, а чрез него се упражнява субективно материално право, предвидено в чл. 76 от ЗН. Затова Р №1302-66-І, Р №3742-83-І, Р № 715-75-І и Р 2193-57-ІV не съставляват противоречива практика с обжалваното решение. Съдът не е излагал мотиви, че извънсъдебните претенции на ищците са прекъснали давността, поради което е неотносимо и Р № 304 от 04.05.1995г. по гр.д.№ 75/95,І гр.о.. По въпроса от кой момент се прекъсва давността – когато се предяви възражението в съда, или когато ответника научи за него практиката е последователна – давността се прекъсва от момента на подаване на исковата молба, а не от момента на връчването й, респективно от момента на подаване на възражението, а не от момента на узнаване на ответника за него. В този смисъл е изричната норма на чл. 116 б. “б” от ЗЗД, тълкувана във вр. с чл. 84 от ЗС.. Съдът е отчел, че от момента на сделката до датата на подаване на възражението не е изтекъл пет годишния срок и поради това е преценил възражението за придобиване по давност за неоснователно. Поради това Р № 649 от 01.07.1993г. о гр.д.№ 477/92г.І гр.о. Р № 1219/26.08.1998г. по гр.д.№ 2911/92г. І Vгр.о. и Р № 1132 от 26.07.1999г. по гр.д.№ 444/1999г. V гр.о. и Р № 734 от 12.06.2006г.по гр.д.№ 1526/2005г. ІV гр.о. на ВКС са неотносими към спора, те разглеждат въпроса кога владението е спокойно и явно, кога е налице анимус и въпроса за автоматичното придобиване правото на собственост с изтичане на предвидения в закона срок за упражняване на владение. Този въпрос обаче не е обсъждан щом владението е прекъснато преди изтичане на пет години от сделката. По изложените съображения, въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните решения, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение на поставените въпроси не е налице и допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Нормата на чл. 116 ЗЗД, тълкувана във връзка с чл. 84 от ЗС са категорични относно момента на прекъсване на давността. По този въпрос има създадена съдебна практика, която не се нуждае от коригиране..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 08.01.2010г. постановено по гр.д.№ 3066/2006г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. Б. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ