Определение №358 от 24.7.2013 по ч.пр. дело №4187/4187 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358

София, 24.07.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4187 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Д. С. против определение № 383/20.09.2012г., постановено по гр.д.№ 924/2012г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на решение № 461 от 16.01.2012г. по гр.д.№ 1206/2010г. на ВКС ІV р.о.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила – чл. 303, ал.1 т.1 ГПК защото е неправилна преценката на съда, че представената бележка от 1994г. е новооткрито доказателство, а и защото ко е считал молбата за нередовна, защото в нея се сочат касационни основания е следвало за я остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение № 461 от 16.01.2012г. по гр.д.№ 1206/2010г. на ВКС ІV р.о. е отхвърлен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от молителя против Л. Н. Ц. е прието, че с представеният предварителен договор от 1994г. страните са цеели да се обезпечи заване на сума в заем, с което е нарушена забраната на чл. 152 ЗЗД и договорът се явява нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД.
С молбата за отмяна молителят е представил съдебни решения, съставляващи съдебна практика по чл. 19, ал.3 ЗЗД и чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, клетвена декларация на С. Д. М., нотариално заверена на 06.02.2012г. и нотариално заверен препис от частен документ – бележка от 21.12.1994г.
С обжалваното определение, съдът е оставил безразглеждане молбата, като е приел, че не е мотивирано нито едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна на влязлото в сила решение. Представените решения, писмено изявление и клетвена декларация не са нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Преценено е, че наведените довоти са такива за неправилност на решението, а не обосновават основание за отмяна.
В производството по чл. 303-307 ГПК, съдебната практика не съставлява основание за отмяна, поради което представените съдебни решения не обосновават искането по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. С т.4 от ПП-2-77г. на ВС е прието, че не е допустима отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на нотариално заверена декларация на лице, което би потвърдило пред съд вписаното в нея ако бъде разпитано като свидетелски показания, или вещо лице. Това постановление съставлява задължителна съдебна практика и при дйствието на новия ГПК, защото нормата на чл. 231, ал.1, б.”а” ГПК /отм/ е аналогична на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК.
Представената с молбата бележка представлява частен документ с дата, за която не може да се приеме, че е достоверна преди представянето на препис за заверка. Молителя счита, че този документ установява действителните отношения между страните – воля за сключване на договор – обещание за продажба. Дали този документ е новооткрит, дали датата в него е достоверна, дали страната е могла да се снабди с него в хода на процеса и дали установява съществено обстоятелство за изхода от спора е въпрос, касаещ основателността на молбата, а не нейната допустимост. Затова обжалваното определение следва да се отмени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 383/20.09.2012г., постановено по гр.д.№ 924/2012г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на решение № 461 от 16.01.2012г. по гр.д.№ 1206/2010г. на ВКС ІV г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top