4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 26.01.2016 г
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА гр. дело № 5641/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. С. в качеството му на пълномощник на В. П. А., срещу решение № 116/08.07.2015 г. по възз. гр. д. № 257/2015 г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 291/23.02.2015г., постановено по гр.д. № 1108/14г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от В. П. А. иск на основание чл. 108 ЗС за осъждане на „Х. Варна“ да му предаде владението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1026.266.5.15 с административен адрес в [населено място], [улица], построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1026.226, със степен на завършеност „груб строеж“, с предназначение – търговска дейност, с брой нива на обекта – 2, с площ от 46,32 кв.м., при граници на ниво 1- на същия етаж – няма, под обекта няма и над обекта – 10135.1026.266.5.11, 10135.1025.266.5.2 ведно с 3,82 % ид.ч. от общите части на сграда № 5 и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.1026.266, по твърдението, че е придобил правото на собственост на 13.03.2014 г. по силата на договор за покупка-продажба, обективиран в нот. акт № 13, том I, рег. № 614,н. дело №10/2013 г. и са присъдени сторените разноски.
В подадената касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на въззивното решение като предявеният иск бъде уважен или делото се върне на въззивния съд за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: „Защо след като при придобиване на имота от моите доверители, не е имало вписани тежести, възбрани или искови молби от съд, съдебни изпълнителни или други трети лица претенции към имота“ и „Защо след като нотариусът изповядал сделките с вещни права и е извършил справки за тежести не е установил наличието на такива – следвало ли е тяхното категорично установяване.“ К. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от адв. П. М., в качеството й на процесуален представител на [фирма], в който се излагат съображения, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Варненски апелативен съд се е произнесъл като втора инстанция по предявения от В. П. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 13.03.2014 г. между В. П. А. и [фирма] е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение за търговска дейност, с идентификатор 10135.1026.266.5.15, обективиран в НА 12/2014 г. Същият имот е бил предмет на публична продан, проведена в периода от 08.06.2013г. до 08.07.2013г. по изп.д. №329/2013г. по описа на ЧСИ С., приключила с постановление за възлагане на имота от 18.07.2013 г. Изпълнителното дело било образувано от взискателя Т. Г. Г. срещу длъжника [фирма] за събиране на парично вземане, във връзка с него е била наложена и вписана възбрана върху процесния имот. Постановлението за възлагане на недвижимия имот от 18.07.2013г., с което имотът е бил възложен на „Х. Варна“, АД е било обжалвано от длъжника в изпълнителното дело и е влязло в сила на 04.11.2013г., като същото е било вписано в Служба по вписванията на 13.01.2014г. При тези данни, въззивният съд е направил извод, че към датата на прехвърлителната сделка, по силата на която В. П. А. претендира да е собственик на процесния имот, праводателят му не е бил собственик на имота, а собственик е бил – купувачът по публичната продан. Съдът е направил заключение, че след като на 13.03.2014г. продавачът [фирма] не е било собственик на имота, то не е могло да прехвърли собствеността върху него на купувача. Варненският апелативен съд се е произнесъл и по релевираното от В. П. А. възражение за нищожност на действията на ЧСИ, като изрично е посочил, че молбата за прекратяване на изпълнителното дело е постъпила в канцеларията на съдебния изпълнител на 13.12.2013г., т.е. след влизане в сила на постановлението за възлагане. В обобщение на изложеното въззивният съд е приел, че В. П. А. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, следователно предявеният реваникационен иск е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето му.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касационна проверка. Поставените въпроси не могат да обусловят наличие на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са неточни и неясни, а първият от тях нито смислово нито логически не представлява въпрос по смисъл на чл. 280, ал.1 ГПК. Същите въобще не са били предмет на обсъждане при постановяване на решението. За да се произнесе по основателността на предявения ревандикационен иск, съдът е приел, че В. А. П. не се легитимира като собственик на процесния имот и този извод е обусловил крайното му разрешение. Изпълнението на задълженията на нотариуса при сключване на прехвърлителната сделка, на която основава правата си жалбоподателя, са ирелевантни за настоящия спор. Безспорно в теорията и практиката се приема, че никой не може да прехвърли права, които няма. След като към момента на сключване на сделката за покупко-продажба прехвърлителят не е бил собственик, тя не е породила правните си последици по отношение на приобретателя и той не е придобил правото на собственост върху имота.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота на мотивите следва да се маркира, че бланкетното позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не обосновава наличие на специалното основание. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато е свързан с приложението на непълна или неясна правна норма, когато липсва съдебна практика или се налага коригиране на установената практика поради настъпили промени в законодателството или обществото или когато във връзка с нея се налага прилагането на правото или закона по аналогия.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство. С оглед изхода на производството страната имат право да й бъдат заплатени сторените разноски, но доколкото не е заявено какви по вид и размер разноски са направени и не са представени доказателства за това, искането не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 257/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: