О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 27.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 112/2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Н. Б., Р. М. В. и Н. В. В. против определение от 11.01.2011г. по гр.д.№ 11798/2010г. на СГС, с което е потвърдено определение от 10.09.2010г. по гр.д.№ 20480/2008г. на С. РС. С последното е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите по чл. 250 от ГПК за допълване на решението от 23.07.2010г. като се произнесе съдът по предявените от Р. М. В. и Н. В. В. против М. Н. Б. обратни искове за сумата 25 000 лв..
Жалбоподателите твърдят неправилност на определението поради противоречие с чл. 219 от ГПК. Обосновават допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Считат, че ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото произнасянето на ВКС по следните въпроси. 1. Процесуално допустимо ли е да бъдат привличани като подпомагаща страна съответници, които са ответници по първоначалния иск и може ли една и съща страна да има едновременно качеството на ответник и на подпомагаща страна. 2. Може ли да се предяви обратен иск срещу основна страна, на едни ответник против друг ответник и ако може, следва ли този иск да се обедини за общо разглеждане. 3.Може ли да се приеме, че съответник е привлечен като подпомагаща страна ако против него се предявява обратен иск, т.е. с педявяването на обратен иск съдържа ли се хипотезата на чл. 219 от ГПК. 4.По какъв ред се упражняват правата на заинтересованите лица – ищци по обратен иск в случаите когато евентуалното трето лице-подпомагаща страна вече е конституиран като ответник по основния иск. 5. Ако обратния иск е предявен с отговора на исковата молба, но съдът не го приеме за съвместно разглеждане как обвързващата сила на мотивите по основния иск ще се прояви по отношение на обратния иск. .
Ответникът по частната жалба Б. Г. Б. оспорва допускането до обжалване на определението. Счита, че поставените въпроси са неотносими към спора, а по тях е утвърдена последователна съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е постановил обжалваното определение, като е констатирал следното: Ищецът Б. Б. е предявил против М. Н. Б., Р. М. В. и Н. В. В. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството установителен иск, че е собственик на 18,892 % ид.ч. от апартамент в[населено място], за осъждане на Р. и Н. В. да му предадат същия апартамент и при условията на евентуалност, ако се уважат първите два иска, да се допусне изкупуване по чл. 33, ал.2 от ЗС на сделката, с която М. Н. Б. продава на Р. М. В. и Н. В. В. 81,108 % ид.ч. С отговора на исковата молба Р. М. В. и Н. В. В. са предявили против съответницата си М. Б. осъдителен иск за сумата 25 000 лв. при условията на евентуалност, ако бъдат съдебно отстранени. С разпореждане от 16.12.2009г. по гр.д.№ 20480_2008г., РС е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения с отговора на исковата молба иск от ответниците Р. М. В. и Н. В. В. против ответницата М. Б.. Исковата молба по този иск е била служебно представена на регистратурата и по нея е образувано гр.д.№ 1908/2009г., за което страните са уведомени. Образуваното дело е спряно с определение от 17.03.2009г. до приключване на спора по настоящото дело. Съдът е оставил без разглеждане молбата за допълване на решението с произнасяне по иска, предявен между ответниците защото той е висящ пред друг състав. Това определение е потвърдено от С. градски съд. Постановеното от него определение е пресдмет на обжалване.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставените въпроси не са относими към мотивите, с които молбата за допълване на решението е оставена без разглеждане. По настоящото дело изобщо не се касае до привличане на трето лице помагач и до предявяване на обратен иск против него, а до предявяване на иск от част от ответниците по отношение на останалите ответници, който съдът е преценил, че не следва да се разглежда в едно производство с предявените първоначално искове и не е приел за разглеждане. Нормите на глава петнадесета от ГПК не предвиждат подобно съединяване на искове. По предявения иск от двама от ответниците против третата ответница е образувано отделно производство, което е спряно предвид преюдициалността на решението по исковете по настоящото дело. Така решението по настоящото дело, което ще обвърже със сила на персъдено нещо и тримата ответници ще бъде съобразено в отношенията между тях по предявения между тях осъдителен иск. Отношенията между ответниците са без значение за ищеца и решението по исковете между тях няма да го обвържат независимо дали този иск се разгледа по настоящото дело, или в производство по друго дело. Производството по отделения иск за разглеждане по друго дело е висящо, поради което е недопустимо да се иска допълване на решението по настоящото дело, по което този иск не е висящ и не се разглежда.
Предвид изложеното, поставените пет въпроса не обуславят общото основание за допускане до касация. От отговора им не зависи изводът на съда в обжалваното определение. Те не обуславят произнасянето по молбата по чл. 250 от ГПК. Не е налице и наведеното допълнително основание за допускане до касация, тъй като съдебната практика е ясна относно това, против кого и кога може да се предявява обратен иск, какъвто не е предявеният такъв между ответниците по първоначалния иск. Предявеният иск от един ответник по първоначалния иск против друг ответник по същия иск не съставлява привличането му като трето лице-помагач и не се дефинира като обратен иск. Формулираните въпроси смесват института на привличане на трето-лице помагач и предявяване на обратен иск против него от ответника по първоначалния иск с предявяване на искове между ответниците.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 11.01.2011г. по гр.д.№ 11798/2010г. на С. градски съд по частна жалба от М. Н. Б., Р. М. В. и Н. В. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: