О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 11.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 789 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Х. М. против решение № 563 от 29.04.2011г. по гр.д.№ 2078/2010г. на Варненски окръжен съд по извършване на делбата, в частта, с която 1/.е отхвърлена претенцията му против Р. Т. П. за разликата над 10 556 лв. до 14095 лв. за подобренията, подробно изброени, извършени в УПИ VІІІ-102 в кв. 25 по план на [населено място], 2. касаторът е осъден да заплати на бившата си съпруга Р. П. сумата 3600 лв., обезщетение за ползите, от които я е лишил, в качеството й на съсобственик на ? ид.ч. от делбения имот за периода 14.04.2006г.- 22.05.2006г., от 02.02.2007г. до 14.02.2007г. на основание чл. 31, ал.2 от ЗС и от 23.05.2006г. до 01.02.2007г., от 15.02.2007г. до 17.04.2009г. на основание чл. 59 от ЗЗД. и 3/.е оставено в сила решение № 69 от 21.04.2010г., поправено с решение № 18402.08.2010г. по гр.д.№ 75/2010г. на Девински РС, с което касаторът е осъден да заплати на Р. П. сумата 26595 лв. за уравнение на дяловете.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като неправилно са преценени показанията на дъщерята на страните и, че е уважена претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС, въпреки, че П. не е изявила предварително желание да ползва имота.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани следните въпроси към всички обжалвани части на решението. Единственият формулиран въпрос е относно съотношението на претенцията по чл. 31, ал.2 и чл. 32, ал. 1 и ал.2 от ЗС. По този въпрос се твърди противоречива съдебна практика на районните и окръжни съдилища.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение е допусната делба на УПИ VІІІ-102 от кв. 25 по плана на [населено място] с площ 1250 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на 143,20 кв.м. , гараж със застроена площ 41 кв.м., лятна веранда, стопанска сграда с площ 60 кв.м. и УПИ VІ-102 от кв. 25 с площ 1050 кв.м. при равни права между двамата съделители – бивши съпрузи, които са били във фактическа раздяла от 1999г. и са разведени с влязло в сила решение на 17.04.2000г.
С обжалваното решение, имота с постройките на обща стойност заедно с подобренията в него 67 750 лв.е предоставен в дял на касатора, а незастроения парцел на стойност 14560 е предоставен в дял на П.. За да отхвърли претенцията за част от подобренията, съдът е приел, че не се установява те да са извършени изцяло от касатора, или, че не са доказани по размер. Претенцията на П. за лишаване от ползване на съсобствения имот е разделена на две, тъй като с н.а. № 174 и № 175 т.ІІ/ 22.05.2006г. касаторът е продал процесните два имота на трето лице, придобива ги отново на 02.02.2007г. и ги продава на внучката си на 14.02.2007г. с н.а. № 162 и 163,т.І_2007г. Така за периода, за който не е бил съсобственик, той е ползвал имотите като трето лице и затова дължи обезщетение и без покана на основание чл. 59 от ЗЗД. За останалия период, когато е бил съсобственик, ищцата е оправила покана за заплащане на обезщетение още с исковата молба. Уравнението на дела на ищцата е определено съобразно цената на имота, който получава касатора и стойността на имота, който тя получава, като се изхожда от общата цена на делбената маса е стойността на квотата на всеки от двамата от нея. При определяне на уравнението, съдът не приспада подобренията, защото не може да извършва прихващане служебно. За незастроенияг имот, подобренията не са претендирани отделно, а са включени в общата стойност на претендираните подобрения.
Поставеният въпрос за съотношението на претенцията по чл. 31, ал.2 и чл. 32, ал. 1 и ал.2 от ЗС е неотносим към предмета на спора, свързан с претенцията на ищцата по сметки в делбеното производство.Въззивният съд не се е произнасял по подобен въпрос и изобщо претенция за разпределение на ползването дори по време на делбата не е била предмет на спора. Затова не е обосновано общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.. Въпросът, който е относим към изводите на съда, по който е развито оплакване в касационната жалба, но не е формулиран в изложението към нея, е необходимо ли е заявилият претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС да поиска лично да ползва съсобствения имот. Разпоредбата е израз на принципа да няма неоснователно обогатяване и не изисква изрично изявено желание за ползване, а покана за обезщетяване на ползите, от които съсобственика е лишен. За периода, докато касаторът е ползвал имотите като трето лице, той дължи обезщетение за лишаване от ползване по чл. 59 от ЗЗД и без покана, или искане за лично ползване на собственика, респективно на съсобственика, поради което и на това основание формулираният въпрос е ирелевантен В представените решения от касатора се разглеждат въпроси, когато не е била отправена изобщо покана, или такава е изпратена от лице, което не притежава облигационното вземане за обезщетение. Щом въпросът не е формулиран в изложението и не се сочи съдебна практика, с която този въпрос да е разрешен противоречиво от съдилищата, не е обосновано основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По останалите обжалвани части на решението не са формулирани изобщо правни въпроси. Това само по себе си е достатъчно за не допускане на възивното решение до касационен контрол съобразно приетото в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 563 от 29.04.2011г. по гр.д.№ 2078/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Х. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: