Определение №639 от 27.12.2013 по ч.пр. дело №7054/7054 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 639

София, 27.12.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 7054 / 2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 9136/07.10.2013г., подадена от [фирма] против определение 22616.09.2013г. по гр.д.№ 1358/2012г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 7496/02.06.2013г., подадена от жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се намали на основание чл. 78, ал.5 ГПК присъдената в полза на И. В. Х. сума в размер на 1620 лв.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като не е могъл да научи по-рано за списъка с разноските, представен в откритото съдебно заседание
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 420/29.03.2013г. по гр.д.№ 1358/2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1330/18.07.2012г. по гр.д.№ 1820/2012г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба на И. В. Х.. На 12.06.2012г. е постъпила по делото писмена защита от жалбоподателя със списък на претендираните разноски за всички инстанции. Открито съдебно заседание по делото е проведено на 13.06.2013г. Б.-Товарни превози” Е. е представлявано в производството от юрисконсулт Д. Л., която се е явила в това съдебно заседание.. Видно от отразеното в протокола от съдебното заседание, съдът е докладвал становището-защита на жалбоподателя, постъпило по делото предния ден. Пълномощникът на „Б.-Товарни превози” не е възразил на основание чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от другата страна разноски до приключване на устните състезания. С постановеното по делото решение е уважена жалбата и предявените искове по чл. 344, ал.1 т. 1-3 КТ. Като последица от това са присъдени на ищеца-жалбоподател претендираните от него деловодни разноски за първа и касационна инстанция по 810 лв. общо 1620 лв. Не е уважено искането за присъждане на разноски в размер на 810 лв. за въззивна инстанция, тъй като такива не са доказани.
С определението, предмет на обжалване е оставена без разглеждане молбата на [фирма] на основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал.5 ГПК се намалят присъдените разноски. Основният мотив за това, е че искането за намаление е направено след постановяване на решението по делото.
Частната жалба е неоснователна. С новия ГПК отпадна възможността съдът служебно да намалява претендираните разноски поради прекомерност. Нормата на чл. 78, ал.5 ГПК урежда правомощието на съда да намалява разноските само по искане на насрещната страна. Както искането за разноски, така и възражението за прекомерност следва да са заявени до приключване на устните състезания, за да може по тях да се произнесе съдът с решението. /В този смисъл е установената съдебна практика – определение № 321/25.11.2013г. по гр.д.№ 442/2012г. І гр.о., Определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV гр.о. определение №337 от 03.10.11г. по гр.д.№1101/10г. на ВКС, ІІ гр.о., определение №265 от 04.07.13г. по гр.д.№3923/13г. на ВКС, ІІ гр.о., определение №22 от 27.01.2012г. по т.д.№682/2010г. на ВКС, І т.о../ По реда на чл. 248 ГПК не може да се заявява за първи път това искане. Този текст касае две хипотези – когато съдът е пропуснал да се произнесе по заявено искане и когато се е произнесъл по искането, но неправилно. И в двата случая обаче искането за разноски, респективно за намалението им следва да е заявено от сраната до приключване на устните състезания. Само когато по делото не е провеждано открито съдебно заседание и другата страна не е била запозната с искането за разноски, за да може да възрази, е допустимо по реда на чл. 248 ГПК да се иска намаление на претендираните разноски и след постановяване на съдебния акт. Настоящият случай не е такъв, тъй като по делото е проведено открито съдебно заседание, в което е докладвано становището-защита на касатора и присъстващия представител на насрещната страна [фирма] не е направил възражение на основание чл. 78, ал.5 ГПК. С последваща молба по чл. 248 ГПК той не може да поправи този свой пропуск.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, поради което, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение 22616.09.2013г. по гр.д.№ 1358/2012г. на Върховен касационен съд ІV гр.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top