О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 14.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 янеари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5395 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. С. и М. Л. С. против решение № 1147/30.06.2015г. по гр.д.№ 901/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 134 от 08.01.2015г. по гр.д.№ 4856/2014г. на Варненски РС. С последното е допусната делба на ПИ 10135.2508.1174 по КК на [населено място], м. „С.”, одобрена 2013 г., който е идентичен с УПИ VІІ-324, УПИ VІІІ-325 и УПИ ХVІ-323 по одобрения през 2005 г. ПУП-ПРЗ /без застроените в тях сгради/ между съделители и при квоти, както следва: Р. Д. Д., – 1/3 ид.ч., Ж. П. Й. /Г./ – 1/3 ид.ч. и С. Д. С., А. Л. В. и М. Л. С. – общо 1/3 ид.ч.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради неучастие в делбата на съсобственик и участие на лице, което не е съсобственик и защото е постановено при нередовна искова молба, защото в нея имота не е описан по ПУП-ПРЗ, а този пропуск е поправен от съда в решението. Развити са съображения и за неправилност на решението поради необсъждане на доводи, изложени в молба пред въззивната инстанция от 11.05.2015г. и неуважаване на доказателствените искания, направени в нея.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпрос: 1. в противоречие с ППВС-4-64, т.1, ТР № 1/2004г., т.1 ТР № 1/2013г. т.6, Р № 269/22.10.2012г. по гр.д.№ 307/2012г. на ВКС въззивният съд не е съобразил, че в делбата следва да участват всички съделители, като в противен случай тя е нищожна.2. за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи.
Ответниците по касация Ж. П. Й. и Р. Д. вземат становище да не се допуска касационно обжалване поради това, че няма други съсобственици, освен тези, между които е допусната делбата, а молбата от 11.05.2015г. с нови доводи и доказателствени искания е подадена след изтичане на преклузивните срокове и при липса на предпоставките по чл. 266 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С н.а. № 37,т. VІ/08.06.1964г. Д. В. А. е признат за собственик на основание давност на два имота: овощна градина от 1000 кв.м. и лозе от 1500 кв.м. при граници – посочени физически лица. Имотите в този момент не са в регулацията на града, а по плана на черноморското крайбрежие от 1956г. попадат в очертанията на имот 11729 и 11721, които са идентични с имоти 182 и 232 по помощния кадастрален план за старите имотни граници. Легитимирайки се с този нот. акт и удостоверение за наследници, К. А. дарява на внучка си С. Д. А. двата имота, всеки от които е с площ от 1000 кв.м. Двата имота имат общи граници и едната от тях е Държавен поземлен фонд. В кадастралния план от 1973г. двата имота са заснети с пл.№ 2044 с площ около 1500 кв.м. и части от него попадат в имоти 2034 и 2043. При действието на този план С. Д. Василева с н.а. № 44,т. Х/22.05.1991г. продава на Л. А. С. 500 кв.м. в идеални части от лозе от 1000 кв.м. Л. С. умира на 25.09.2011г. и е наследен от касаторите С. Д. С. и М. Л. С., и от А. Л. В.., Легитимирайки се отново с н.а. № 108,т.ХІ/1970г., С. Д. Василева дарява с н.а. № 101т.ХІV/05.6.1991г.на М. Х. Н. 500/1000 ид.ч. от лозе в м. „С.”. Този имот е изнесен на публична продан. С постановление за възлагане от 03.05.1996г. е възложенно на третата съделителка Ж. П. Й. лозе от 500 кв.м., цялото от 1500 кв.м. В постановлението за възлагане съдебния изпълнител е посочил като документ за собственост на длъжниците н.а. № 101/1991г., а имота е описан по плана от 1973г. с пл. № 2044. Ж. П. Й. е придобила права върху процесния имот и на още едно основание – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а. № 29,т. ХХV/1995г. от В. Д. Д., О. Н. А., Д. В. А. и С. В. С.. Прехвърлителите се легитимират с н.а. 37,т.VІ от 1964г., с киойто Д. А. е признат за собственик и удостоверение за наследници. На 14.08.1996г. Ж. П. Й. се разпорежда чрез замяна с придобитата от публична продан идеална част – 500/1500 ид.ч. от имот 2044 в полза на Д. Д. Д. и М. М. Д. с н.а. № 17,т. ХХVІІ/14.08.1996г., а те даряват същата идеална част на ищцата Р. Д. Д. с н.а. № 1,т.VІ/30.06.2008г.
На 13.04.2005г. е одобрен първия регулационен план за тази местност, но изготвянето и одобряването му не е станало при условията на пар.16, ал.1 ЗУТ, т.е. няма терени, отредени за мероприятия на социалната инфраструктура, респективно този план няма вещно отчуждително действие. На 08.08.2007г. е одобрен плана за новообразуваните имоти от областния управител и с него е предвидено заснемане на три самостоятелни имота: УПИ : УПИ VІІ-324 с площ 492 кв.м., УПИ VІІІ-325 с площ 450 кв.м. и УПИ ХVІ-323 по 634 кв.м. съобразно одобрения ПУП през 2005 г. С Р № 929/30.06.2008г. по адм.д.№ 2080/2007г. на Административен съд-Варна, влязло в сила на 31.07.2008г. е отменена заповедта за одобряване на ПНИ, защото имот 2044 неправилно е заснет като три самостоятелни имота, тъй като той е останал съсобствен – не е извършвана делба между съсобствениците.
РС се е съобразил с представените доказателства и е приел, че имот 2044 е идентичен с процесния имот 10135.2508.1174 по КК на [населено място], м. „С.”, одобрена 2013 г. , който е идентичен с УПИ VІІ-324, УПИ VІІІ-325 и УПИ ХVІ-323 по одобрения през 2005 г. ПУП-ПРЗ и е допуснал делба на местото без жилищните сгради в него между съделители Р. Д. Д. с квота 1/3 ид.ч., Ж. П. Й. ./Г./ с квота 1/3 ид.ч. и общо за С. Д. С., А. Л. В. и М. Л. С. – 1/3 ид.ч.
Въззивната жалба, подадена от С. Д. С. и М. Л. С. е обща и бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания и доказателствени искания. След подаване на отговорите от останалите съделители, касаторите са подали молба на 11.05.2015г., в която са развили теза, че в делбата следва да участва и С. Д. В., която притежава още 1000 кв.м. Развили са теза, че Ж. Й. се е разпоредила с цялата си част и не е съсобственик. Поискали са допускане на СТЕ, която да проследи отново статута на имота и площите при действието на различни планове. С молбата са представили списък за стопани и имоти, които са предоставени безвъзмездно на ДПФ, в който под № 104 фигурира Д. В. А. с 0,5 дка. В откритото съдебно заседание на 13.05.2015г., съдът е оставил без уважение доказателственото искане за допускане на СТЕ с мотив, че такава вече е приета като доказателство от РС, а останалите доводи, тъй като представляват уточнение на въззивната жалба извън срока за това, са оставени без разглеждане.
В мотивите на въззивното решение са обсъдени всички доказателства и доводи, включително и твърдението за безвъзмездно внасяне в ДПФ от Д. А. на 0,5 дка, което е преценено като неотносимо към спора, защото имот 2044 е идентичен с процесния имот и е с площ около 1500 кв.м. /1589 кв.м. по КК/. Имотите, за които Д. А. е признат за собственик през 1964г., попадащи по плана на черноморското крайбрежие от 1956г. в очертанията на имот 11729 и 11721 са подарени от К. А. на внучка й С. Д. А. с по-малка площ от по 1000 кв.м. всеки, защото 0,5 дка са предоставени безвъзмездно на държавния поземлен фонд. Прехвърлените имоти имат общи граници и едната от тях е Държавен поземлен фонд. В кадастралния план от 1973г. двата имота са заснети освен като имот пл.№ 2044 с площ около 1500 кв.м. /сега предмет на иска за делба/, части от тях попадат в имоти 2034 и 2043, които не са предмет на иска за делба. /виж заключението на приетата пред РС и неоспорена СТЕ/. Затова от математическото пресмятане на площите не може да се обоснове извод за това, че има друг съсобственик на процесния имот, идентичен с бивш имот 2044, който е следвало да участва в производството по иска за делба.
С. Д. В. е придобила от два имота по 1000 кв.м. – лозе и ов. градина и се е разпоредила на два пъти с по 500/1000 кв.м. от лозето на 05.05.1991г. / с н.а. № 101/1991г. и на 22.05.1991г. с н.а. № 44/1991г. С 500 кв.м. от другия имот на общия наследодател са се разпоредили останалите наследници на Д. А. в полза на Ж. Й., а тя е придобила от публична продан и частта, продадена на М. Х. Н.. Сега двата имота са с обща площ 1589 кв.м.
Ако действително Д. А., или наследниците му са предоставили безвъзмездно на държавния поземлен фонд лозе от 0,5 дка в м. С., то тази част не е останала собственост на С. Д. В. Съгласно чл. 10, ал.3 ЗСПЗЗ, предоставените безвъзмездно земи на ДПФ подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Никой от страните не твърди и не представя подобно решение, а същевременно се установява, че целия имот на общия наследодател сега е от около 1500 кв.м. С такава площ е бил имот 2044 по плана от 1973г., а по плана от 1956г. е заснет като два отделни имота. Частите от овощната градина и лозето, заснети в очертанията на други имоти не са предмет на настоящия спор.
По тези съображения, първото твърдение за недопустимост на решението поради неучастието на съсобственик и участието на несъсобственик са неоснователни и не сочат на вероятна недопустимост на въззивното решение, поради което тези твърдения не обосновават допускане до касация.
Събраните по делото доказателства са обсъдени и от тях са изведени изводите на съда за правата на страните. Представените от касатора пред въззивната инстанция списък на внесените имоти безвъзмездно в ДПФ предвид нормата на чл. 10, ал.3 ЗСПЗЗ и липса на процедура по възстановяване е без значение. Безвъзмездното предоставяне на земи на държавния поземлен фонд, уредено в ЗТПС не съставлява отчуждаване, поради което тези площи не са държавна собственост, а за тях се прилага ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид, че касаторите не са доказали и твърденията си за наличие на предпоставките по чл. 266 ГПК. Доводите, изложени в молбата от 11.05.2015г. се излагат за първи път във хода на въззивното производство.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение и евентуално дали делбата, предмет на иска не се извършва без участието на съделител и за проверка правата на страните поради това, че участвал несобственик. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях суми, съставляващи разноски за настоящото производство в размерите, посочени в списъците по чл. 80 ГПК към всеки отговор и доказани с договорите за правна помощ – за Ж. П. Й. – 750 лв. и за Р. Д. Д. – 500 лв. В договорите за правна помощ е отразено, че тези суми са изплатени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1147/30.06.2015г. по гр.д.№ 901/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Д. С. и М. Л. С.
Осъжда С. Д. С. и М. Л. С. да платят деловодни разноски за настоящото производство на Ж. П. Й. /Г./ в размер на сумата 750 лв. и на Р. Д. Д. – в размер на сумата 500 лв
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: