О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 02.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 110 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от частен съдебен изпълнител И. И. Х. с район на действие Окръжен съд-Русе против определение № 362/09.02.2012г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 12 от 23.01.2012г. на съдията по вписванията на РС-Несебър, с което е отказано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на [фирма] по молба, подадена от него поради не представяне на скица в оригинал на недвижимия имот, върху който се налага възбраната.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдията по вписвания следвало сам да провери и удостовери верността на представеното копие след справка в електронна система с компютърен достъп.
В изложението в частната жалба е формулиран въпроса длъжен ли е съдията по вписванията да констатира служебно идентичността на представеното копие от скица към молбата за вписване, извадено от електронната система чрез компютър.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от частен съдебен изпълнител. Той е легитимиран, съгласно чл. 274, ал.3 т.1 от ГПК да обжалва определение на възивната инстанция, с което е оставена без уважение подадена от него частна жалба. Тя е постъпила в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
При служебна проверка допустимостта на обжалваното определение, съдът констатира следното:
Обжалваното определение е недопустимо, което обосновава допускането до касационен контрол, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК.
Частният съдебен изпълнител не е правно легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписване, тъй като не е страна в производството по вписване, а такова качество имат само лицата, изброени в чл. 572 от ГПК. Правомощието на частния съдебен изпълнител да иска вписване на възбрана произтича от това, че му е възложено изпълнението и е посочен от взискателя способ за изпълнение, но това правомощие не го прави страна в производството по вписавнето й и не му дава правомощие да обжалва отказа.
Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване са вид нотариални удостоверявания, съгласно чл.569, т.5 от ГПК. Отказа да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване, съгласно чл. 577 от ГПК. Тази норма не определя кои са оправомощени лица да обжалват. Обща предпоставка за допустимост на жалба против съдебен акт обаче е подалия жалбата да има качеството на страна, освен в изрично предвидените в закона случаи, когато и на други лица е предоставено право да обжалват. Следователно процесуално легитимирани да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване имат лицата, които имат качеството страни в него. Съгласно чл. 572 от ГПК страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие за разлика от участниците в нотариалното производство, определени в текста като лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.
Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притежания /чл.2, ал.1 от ЗЧСИ//. Правомощията му във връзка с това, предвидени в Раздел II от същия закон и тези, предвидени в ГПК не включват възможност да обжалва актове, с които е отказано извършването на действия от други органи във връзка със защитата правата на страните в изпълнителното производство. Страните са легитимирани да обжалват откази и действия на административни и съдебни органи, включително и отказа на съдията по вписванията. Диспозитивното начало е основен принцип в изпълнителния процес Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, а в същата взискателят посочва начина на изпълнението /чл. 19 от ЗЧСИ и чл.426, ал.2 от ГПК/ Правомощието на съдебния изпълнител да иска вписване на обезпечителни мерки, включително и възбрана върху недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението, предвидено в чл. 431, ал.4 от ГПК и чл. 26, ал. 1 П./ е с оглед възлагане от взискателя на действия по проучването на имущественото състояние на длъжника и запазване на това имущество, с оглед насочване на изпълнението върху него. Действията на частния съдебен изпълнител във връзка с това възлагане, посочени в чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ не включват и възможност за обжалване отказа на съдията по вписванията да впише възбрана върху имуществото на длъжника. Подобно правомощие не е включено нито в изричното съдържание на нормата, нито е част от съдържанието на изброените действия
По изложените съображения, частната жалба на частния съдебен изпълнител пред въззивната инстанция против отказа на съдията по вписванията да впише възбрана е била недопустима. Възивният съд се е произнесъл по недопустима частна жалба, поради което постановеното от него определение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по нея – да се прекрати.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 362/09.02.2012г. на окръжен съд – Б., постановено по частна жалба на частен съдебен изпълнител И. И. Х. с район на действие Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение № 12 от 23.01.2012г. на съдията по вписванията на РС-Несебър, с което е отказано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на [фирма] и ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от него частна жалба пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: