О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 7695 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от З. М. С. против определение № 18330/02.10.2013г. по ч. гр.д.№ 10198/2013г. на СГС, с което е потвърдено определение от 08.04.2013г., с което е отказано освобождаването й от заплащане на държавна такса по предявения обратен иск по гр.д.№ 22666/12г. на Софийски РС.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 83, ал.2 ГПК и необоснованост, тъй като съдът е преценявал критериите за освобождаване от държавна такса кумулативно, взел е предвид, че е платила значителна сума като адвокатски хонорар и не й е дал указания да представи доказателства за разходи за лечение на член от семейството в размер на 80 лв. Затова счита определението и за необосновано.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1.съставлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение основание за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса при трудово възнаграждение в малък размер. 2.съставлява ли факта на получаване на трудово възнаграждение основание за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса, ако тя е значителна спрямо възнаграждението, 3.по какъв начин следва да се установи нуждата на член от семейството от допълнителни разходи за лечение и следва ли съдът да дава указания за представяне на доказателства, 4.съставлява ли притежанието на жилище, предмет на иск за собственост основание да се откаже освобождаване. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 83, ал.2 ГПК, като са представени конкретни решения.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, РС е взел предвид следното: Жалбоподателката е ответник по иск за собственост на апартамент и в това си качество е поискала привличане на трето лице-помагач, от който е придобила процесния имот и е предявила при условията на евентуалност обратен иск против него за връщане на продажната цена, неустойка, разходи по прехвърлянето и стойността на подобренията в имота. Дължимата държавна такса за обратния иск е 622 лв. Жалбоподателката е поискала освобождаването от тази държавна такса, като е декларирала, че получава трудово възнаграждение в размер на 800 лв. месечно, не е семейна, има дете на две години, живее в жилището, предмет на спора, притежава лек автомобил с първоначална регистрация от 1994г., не страда от заболявания тя или член от семейството, за когото осигурява издръжка. Декларирала е, че в момента член от семейството страда от заболяване, което налага лечение на стойност 80 лв. В първоначално подадената декларация това обстоятелство не е декларирано, т.е. както е отразено в текста на декларацията, този разход е само за момента на подаване на втората декларация, а не ежемесечен.
РС е отказал освобождаване от държавна такса като се е мотивирал с това, че молителката получава трудово възнаграждение, в трудоспособна възраст е и е физически здрава, притежава жилище и МПС, а е приложен и договор за правна защита и съдействие за сумата 2500 лв.
Въззивната инстанция е потвърдила това определение, като е съобразила размера на декларираното от молителката трудово възнаграждение – 800 лв., това, че тя има жилище, което макар и процесното, задоволява жилищната й нужда, няма данни за влошено здраве, което да е пречка да работи. Съдът е посочил, че разходите от 80 лв. месечно за лечение не са доказани.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
По първия въпрос – съставлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение основание за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса при ниско трудово възнаграждение, с определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д.№ 564/2010г. на ІІ т..о. и опр. № 318/12.07.2012г. по ч. гр.д.№ 293/2012г. на ІІ гр.о. на ВКС се дава отрицателен отговор. В конкретния случай обаче въззивната инстанция макар да е потвърдила определението на РС, не е аргументирала определението си с извод в противен смисъл. Тя не е взела предвид заплатения хонорар за адвокатска защита като мотив за отказа, т.е. мотивите не са в противоречие с цитираните две определения, представени от касатора. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По въпроса „съставлява ли факта на получаване на трудово възнаграждение основание за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса, ако тя е значителна спрямо възнаграждението” съдебната практика /цитираните по-горе определения/ приема, че следва да се преценява размера на дължимата държавна такса, от която се иска освобождаване и размера на трудовото възнаграждение. В случая обаче размера на декларираното възнаграждение е 800 лв. и то надхвърля дължимата държавна такса от 622 лв. Няма изискване държавната такса да може да се плати с едно трудово възнаграждение, а обстоятелството, че с част от него се погасяват изтеглени заеми не следва да се взема предвид, тъй като молителя сам се е поставил в това състояние, за да получи средства за задоволяване на други потребности. Затова и по този въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика.
Следващия въпрос – по какъв начин следва да се установи нуждата на член от семейството от допълнителни разходи за лечение и следва ли съдът да дава указания за представяне на доказателства, не определя изхода от спора. Молителката е декларирала сумата 80 лв. като моментен разход за лечение на член от семейството, а не ежемесечен такъв. Тази сума, като еднократен разход не променя крайния извод предвид декларирания месечен доход от 800 лв. Така формулиран въпроса не се отразява на изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване.
Съдът е съобразил, че молителката има задоволена жилищна нужда и не се налага да прави допълнително разходи за квартира. В този аспект е преценено и притежаването на лек автомобил, който задоволява нуждата от транспорт. Съдът не е излагал мотиви за възможностите чрез жилището да се реализират доходи. Безспорно щом се изисква деклариране на имущественото състояние, съдът следва да съобрази притежанието на жилище. Това, че е предмет на иска е без значение при преценката за освобождаване от държавна такса. За да откаже освобождаване от държавна такса съдът не е взел предвид само притежанието на жилище, а е извършил преценка и на другите обстоятелства. Затова този въпрос само по себе си не определя крайния изход по молбата за освобождаване и не е основание за допускане до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18330 от 02.10.2013г. по ч. гр.д.№ 10198/2013г. на Софийски градски съд по частна жалба № 115469 /18.10.2013г., подадена от З. М. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: