О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 27.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 909 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Г. против решение № 445 от 29.10.2013г. по гр.д.№ 647/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 18.02.2013г. по гр.д.№ 200/2012г. на РС-Костинброд в обжалваната му част по сметките, с която е осъдена касаторката да заплати на В. И. В. сумата 20 729,75 лв., съставляваща половината от сумата 41 459,50 лв. за извършени от него необходими ремонти на жилищната сграда, състояща се от сутерен и етаж, находяща се в УПИ ХІV-904 и е отхвърлена предявената от касаторката претенция по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за това, че е била лишена от ползването на същия недвижим имот за периода 23.03.2010г. – 23.09.2012г., ведно със законната лихва от предявяването на претенцията – 25.09.2012г.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е обсъдил направените от нея доводи в писмената защита пред въззивната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса длъжен ли е съдът да обсъди императивни норми като чл. 72 и чл 74 и чл. 31, ЗС дори да не са правени изрично оплаквания във въззивната жалба за неправилното им приложение. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация. Твърди, че съдът правилно е приложил нормата на чл. 30 и 31 ЗС, защото той е направил разходи за ремонти на процесния имот, за които ответницата дължи стойност, съответна на частта й от него, а поради това, че не е ползвал лично имота и не е препятствал касаторката да го ползва, счита, че решението е правилно и по претенцията на касаторката по чл.31, ал.2 ЗС.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязлата в сила част на решението на РС е извършена съдебна делба на трите допуснати до делба имоти при равни права, като УПИ ХІІІ-904 в кв. 195 по плана на К. и ПИ 904 в землището на К. м. „Ч.” са разпределени в дял на В. Г., а В. В. е предоставен в дял УПИ ХІV-904 от кв. 195, ведно с построената в него жилищна сграда на етаж и сутерен. С обжалваната част е уважена заявената в срок претенция на В В. за половината от стойността на извършените от него ремонтни работи в периода 2010-2011г., така както са установени от СТЕ и от разпитаните свидетели. Те са оценени като разходи в СТЕ и така са присъдени, а не като подобрения. Отхвърлена е претенцията на касаторката по чл. 31, ал.2 ЗС защото не е установено за претендирания период 23.03.2010г. – 23.10.2012г. той да е ползвал имота и тя да е била лишена от възможност да го полза
Въззивната жалба не е съдържала никакви оплаквания и поради това съдът е приел, че не следва да обсъжда оплакванията в писмената защита за неправилно приложение на чл. 72 и 74 ЗС и чл. 31 ЗС. Такива възражения действително са направени, но за първи път в писмената защита пред въззивната инстанция.
Поставеният въпрос касае правомощията и задълженията на въззивната инстанция. С ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС се прие, че въззивният съд следва да приложи императивна правна норма дори в жалба да няма изрични оплаквания за неправилното й приложение. Нормите на чл. 72 и 74 ЗС обаче не са приложими към претенцията по сметки, тъй като ответникът претендира само разходите за извършените ремонтни работи, а не за по-високата стойност на извършените СМР, като подобрения. Присъдена му е стойността на разходите за ремонтните работи видно от диспозитива на обжалваното решение. Той не е твърдял да е владелец на частта на касаторката, напротив поканил я е да участва в разходите, което тя не е сторила. На основание чл. 30, ал.3 ЗС всеки от съсобствениците трябва да участва както в ползите, така и в разходите за поддържането на веща. Не отговаря на действително установеното по делото, че касаторката не е знаела за подобренията. Това се опровергава от разменените нотариални покани между страните. Затова не обсъждането на чл. 72 и 74 ЗС, които не са приложими към спора, е неотносимо към делото. То няма да има за последица промяна на изхода от спора.
По приложението на нормата на чл. 31, ал.2 ЗС, жалбопоадтелката не е посочила защо счита, че е приложена неправилно. От данните по делото се установява, че ответникът е извършвал ремонти в съсобствената жилищна сграда през периода, за който касаторката претендира обезщетение, но това не е лично ползване а действия в обща полза, целящи запазване на имота от разрушения. През този период тя не е била лишена от възможността да ползва имота. Затова нормата на чл. 31, ал.2 ЗС не е била неправилно приложена.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него разноски в доказания размер за настоящото производство – 600 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445 от 29.10.2013г. по гр.д.№ 647/2013г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. И. Г. да заплати на В. И. В. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: