О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 11.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 157 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. М. М. против определение № 45 от 01.02.2012г. по гр.д.№ 1018/2011г. на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба вх.№ 2454/21.07.2011г. против решение № 222/16.06.2011г. по гр.д.№ 255/2011г. на Благоевградски окръжен съд.
Навежда се оплакване от жалбоподателката за нарушение на процесуалните правила тъй като според нея цената на иска е оценката на целия имот, а не само на частта, предмет на спора.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното::
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че предмет на иска за собственост е само ? ид.ч. от дворното место, съставляващо УПИ І-2222 от кв. 83 по плана на [населено място], цялото с площ 336 кв.м. Данъчната оценка на цялото дворно место е 8467,20 лв., а на ? ид.ч. от него е 4233,60 лв. Искът за собственост, предмет на въззивното решение е предявен на 22.04.2010г.. – при действието на новия ГПК. Цената на иска, съгласно чл. 69 от ГПК е данъчната оценка на имота, предмет на иска за собственост. Затова на основание чл. 280, ал.2 от ГПК е прието, че касационната жалба е недопустима, тъй като е постъпила след изменението на този текст, предвиждащо необжалваемост на въззивните решения по искове с цена под 5 000 лв.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г../ДВ бр. 100 от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./ предвижда висящите производства да продължават по досегашния ред, но по смисъла на този текст, висящи производства следва да се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби от 21.12.2010г. и след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Процесуалният закон има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения, освен ако в него не е предвидено отлагането на действието му по отношение на заварените висящи производства. Не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК. Цената на иска се определя от данъчната оценка на вещното право, предмет на иска – в случая на идеалната част, за която спорят страните, а не на целия имот. Съгласно чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Затова съдът правилно е определил цената на иска към момента на предявяването му, а не по данъчна оценка от 2011г.
По изложените съображения обжалваното определение е съобразено с процесуалния закон и данните по делото и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 45 от 01.02.2012г. по гр.д.№ 1018/2011г. на Върховен касационен съд І гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: