О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 09.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 31 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Л. Т. против решение № 483/17.10.2011г., постановено по гр.д.№ 750/2011г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1230 от 22.06.2011г, постановено по гр.д.№ 1169/11 по описа на Русенски РС, в частта с която е уважен предявеният от касаторката. срещу държавата. отрицателен установителен иск за собственост върху ? идеална част от апартамент, представляващ реален дял с югозападно изложение, на първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, застроена в дворно място по [улица] [населено място] със застроена площ на апартамента 66 кв.м., заедно с маза под кухнята и ? ид.ч. от тавана, стълбището за тавана и от коридора-входа откъм ул.”А., заедно с 60/364ид.части от общите части на сградата и от правото на собственост на дворното място е прекратено производството по този иск като недопустим. Постановено е, че решението в необжалваната част, с която е уважен наслещния иск е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 7 от ЗВСОНИ, нарушение на процесуалните правила – чл. 224/отм/ от ГПК при определяне пределите на силата на присъдено нещо и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. може ли да се направи извод за сила на пресъдено нещо, създадена с частично уважен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ и поради това за недопустимост на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за същия имот. 2. може ли такъв извод да се направи без осъдителен диспозитив по отношение на държавата, по отношение на която е предявен сега отрицателния устаоветелен иск, 3.за предмета на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, определен с ТР № 1/1995г. на СОГК на ВС. По поставените въпроси се твърди противоречие с ТР № 1/1995г. с Р № 187/16.04.2009г. по гр.д.№ 1577/2008г. на ВКС ІІ гр.о., постановено по аналогичен казус за друг обект от същата сграда и Р № 405/16.05.2000г. по гр.д.№ 1556/1999г. ІV гр.о. и решенията по гр.д. № 771/2009г. и № 359/2010г. по аналогични казуси за други обекти от същата сграда.
Ответникът по касация Държавата оспорва допускането до касация, като счита, че поставените въпроси са неотносими към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от касаторката П. Л. Т. С Решение № 267 от 27.11.1992г по гр.д.№ 1229/92 по описа на Р., изменено с Решение № 120 от 05.03.1993г по гр.д.№ 123/93 по описа на Р. по иск, предявен от Г. Г. М., като наследник на Г. С. М., починал на 05.11.1944г. е прогласена нищожността на сделката по НА № 88,т.ІV, н.д.№ 1253/1966г на Русенския нотариус, с която Д. “В.” Р. продава на З. И. Д.. процесния апартамент и е възстановено правото на собственост на ищеца. върху ? ид. част от същия имот. Предмет на предявения по настоящия спор отрицателен установителен иск е другата ? ид.ч. от същия апартамент.
С Решение № 1152 от 24.11.1993г по гр.д.№ 565/93 по описа на ВКС е оставена без уважение молбата на ответницата по иска П. Т.. за отмяна на влязлото в сила решение на Р. и Р. и за преглед по реда на надзора като неоснователна. В мотивите на решение № 1134/1999г. по гр.д.№ 246/1999г. по молба за тълкуване на решенията по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, ВКС изрично е посочил, че собственик на другата ? ид.ч. е П. Т.. В производството по този иск е участвала държавата като ответник. Областната администрация обаче е съставила акт за частна държавна собственост, с който е актувала нереституираната ? ид.ч. от двуетажната сграда, в която на първия етаж се намира процесното жилище.
Въззивният съд се е позовал на това, че в производството по делото като ответник е участвала държавата, на която Т. е осъдена да плати деловодни разноски и затова е приел, че постановеното решение по силата на чл.220 ГПК/отм/ е задължително за страните, създава сила на пресъдено нещо досежно собствеността върху недвижимият имот, предмет на гр.д.№ 1229/92 по описа на Р., който недвижим имот е предмет и на предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск. Прието е, че в този случай правният спор относно правото на собственост върху недвижимия имот не може да бъде пререшаван, съгласно чл.224 ГПК/отм/ Затова предявеният отрицателният установителен иск за собственост предявен от П. Т.. срещу Българската държава е преценен като недопустим, поради което е обезсилено решението на РС и е прекратено производстовто по него.
По въпроса за характера на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ и обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо по него, възивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/1995г., което е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Между възивното решение и Р № 187/16.04.2009г. по гр.д.№ 1557/2008г. ІІ гр.о. на ВКС постановено по отменения ГПК по аналогичен казус за друг обект от същата сграда, представено от касатора, съществува противоречие, което е основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 т.2 от ГПК.
Наличието на задължителна или на противоречива съдебна практика по поставените въпроси е основание да не се допуска касационно обжалване на третото заявено основание – чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 483/17.10.2011г., постановено по гр.д.№ 750/2011г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. Л. Т..
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При непредставяне, касационната жалба ще бъде върната.
Сред внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: