О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
С., 04.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 02 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 320 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 1445 от 18.11.2009г., постановено по гр.д.№ 1899 по описа за 2008г.на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2001/17.06.2008г. по гр.д.№ 613/2007г. на В. РС. С последното е признато за установено по отношение на И. Н. М., че касаторът не е собственик на поземлен имот № 07598.225.5 по КК на[населено място] м.“Краня” с площ 1495 кв.м. и е отхвърлен иска, предявен от ответното дружество, че ищецът не е собственик на същия имот.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, въпреки, че ищецът не е във владение на имота.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е поставен въпросът: може ли ищец, който не е във владение на имота да предяви отрицателен установителен иск. Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със други решения: Р № 240/07.02.1970г., Р № 753/24.06.1985г., Р № 1019/10.05.1996г., Р № 30 от 30.01.2009г. – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че ищецът И. М. е придобил по замяна, извършена с н.а. № 143/17.01.1997г. процесния имот от С. балашева Николова, В. Ж. К., Н. Д. И., П. В. К. и М. П. К. и от момента на придобиване на имота е във негово владение. Праводателите на ищеца повторно са прехвърлили същия имот на ответното дружество с н.а. № 23,т.ІІІ/22.06.2005г. На прехвърлителите е възстановено правото на собственост върху парцел 5 от масив 26 по КП на[населено място], м. “Краня” с решение на ПК № 60512/28.09.1995г.като наследници на Н. Д. К.. Ответното дружество е декларирало имота 2007г. и е провело действия по промяна на предназначението му от земеделска земя в имот за застрояване. Въз основа на показанията на св. Н. и С. Б. /една от продавачките/ съдът е приел, че от 1998г. ищецът ползва лозето, като плащал на други хора, а в последствие го дал кооперацията да го обработва. Съдът се е мотивирал, че ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателен установтелен иск щом е бил във владение на процесния имот, а ответното дружество, което притежава титул за собственост, предприема действия по промяна на предназначението му оспорва правата на ищеца. Съдът е приел, че насрещния отрицателен установителен иск е неоснователен, защото се доказва, че ищецът по първоначалния иск е придобил правото на собственост на основание замяна. Възражението на ответното дружество за придобиване по давност е преценено като неоснователно поради това, че от придобиване на имота до предявяване на иска не е изминал дори период от пет години, а праводателите на дружеството не са били във владение на имота към момента, когато са му го прехвърлили, поради което не може да присъединят давност..
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос е може ли ищец, който не е във владение на имота да предяви отрицателен установителен иск. Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със други решения: Р № 240/07.02.1970г., Р № 753/24.06.1985г., Р № 1019/10.05.1996г., Р № 30 от 30.01.2009г., с които се приема, че ищец по установителен иск няма право да предявява такъв иск, ако не е във владение на имота, тъй като разполага с по-интензивната защита, която му дава осъдителния иск по чл. 108 от ЗС.
Наведеното основание за допускане до касация не е обосновано, тъй като по делото съдът е приел въз основа на гласните доказателства, че ищецът е бил във владение на имота от придобиването му по замяна. Ответното дружество е извършвало действия по декларирането на имота и по промяна на предназначението му, но тези действия не опровергават свидетелските показания. Отделно от това правния интерес се преценява по твърденията в исковата молба, а те са в смисъл, че ищеца владее имота, които са и доказани в хода на процеса. Затова, като е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, съдът не е постановил решение в противоречие с цитираната съдебна практика, според която за да е налице правен интерес за предявяване на установителен иск, ищецът трябва да е във владение на имота. Следователно поставения процесуален въпрос не обуславя крайния изход от спора, поради което не обосновава общото основание за допускане до касация. Това е достатъчно въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1445 от 18.11.2009г., постановено по гр.д.№ 1899 по описа за 2008г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: