О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 29.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 548 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К. и А. Л. К. против определение № 334 от 28.09.2011г. по гр.д.№ 791/2011г. на ВКС ІІ гр.о. , с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от тях касационна жалба против въззивно решение по гр.д.№ 509/2011г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
Навеждат се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила – чл. 57 от ГПК /отм/
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че цената на предявеният иск за собственост, посочен от ищците в исковата молба е 500 лв. и върху нея е внесена държавна такса в размер на 20 лв. Тъй като тази цена е под 5 000 лв. и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК,
Определението е неправилно.
Видно от досието на делото, в исковата молба, ищците действително са посочили цена на иска – 500 лв., но не са представили удостоверение за данъчна оценка, а такава не е изпратена и от данъчната служба, тъй като не е подавана декларация за този имот. Затова съдът е определил цената на иска на основание чл. 57 от ГПК /отм/ в размер на 1250 лв. с определение от 07.03.2008 г. Исковата молба е подадена на 16.11.2007г. – при действието на отменения ГПК. Тази цена е първоначална, съгласно цитираната норма и текста на определението. В хода на производството съдът, чието задължение е било е пропуснал да назначи експертиза за определяне на пазарната цена на процесния имот щом няма данъчна оценка. В мотивите на постановеното решение, РС, като е приел неправилно, че ищците следва да поискат СТЕ за определяне пазарната оценка на имота с оглед определяне цената на иска е приел за такава посочената в н.а. № 59/1954г. – 17 574 лв. и върху нея е определил допълнителна държавна такса в размер на 47 лв. Тя подлежи на събиране след влизане в сила на решението. Пред въззивната инстанция тъй като жалбоподател е била Община [населено място], от нея не е събрана държавна такса.
Задължение на съда е да определи окончателната цена на иска в хипотезата на чл. 57 от ГПК /отм/ РС е определил такава цена макар и в нарушение на процесуалните правила и тя е над 5 000 лв. Затова касационната жалба е допустима, т.е. не е налице хипотезата на чл. 280, ал.2 от ГПК. Посочената от ищците цена в исковата молба в тази хипотеза не обвързва съда и не съставлява окончателната цена на иска. Не е такава и приетата първоначална цена с определението по чл. 57 от ГПК/отм/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 334 от 28.09.2011г. по гр.д.№ 791/2011г. на Върховен касационен съд ІІ гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: