О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 22.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6581 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ц. Д. против решение № 316/03.07.2013г. по гр.д.№ 575/2013г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 44 /20.03.2013г. по гр.д.№ 468/2012г. на РС-Свищов. С последното е допусната делба между него и „К. Н. Е.” със седалище [населено място] при права 1/3 ид.ч. за касатора и 2/3 ид.ч. за другия съделител от незастроен УПИ … в кн. 17 по ПУП на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 26 ал.2 и чл. 226 ал.2 ЗЗД, за процесуални нарушения, допуснати при разпределение на доказателствената тежест и за необоснованост на извода, че ищецът на основание дарение е собственик на 2/3 ид.ч. от делбения имот.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани три въпроса: 1.предполагат ли се до доказване на противното мотивите на дарението щом съвпадат с основанието на тази сделка, 2. как се съотнасят нормата на чл. 26 ЗЗД и нормата на чл. 226, ал.3 ЗЗД, следва ли съдът преди да се произнесе по действителността на дарението да установи мотива му, за да прецени съответствието му със закона и добрите нрави. 3.в чия тежест е да установи мотива на дарението – на лицето, което се ползва от сделката, или страната, която твърди нищожност на сделката.
Ответникът по касация „К. Н. Е.” оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като поставените въпроси не обуславят изхода от спора. Те са относими към евентуално твърдение за симулативност на дарението, като прикриващо продажбата, но това не води до промяна на квотите.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касаторът /ответник по иска за делба/ е единствен наследник на Ц. Д. Ц., починал на 11.07.2010г., който с н.а. № 121,т.І/1960г. е признат за собственик на дворно место от 420 кв.м., съставляващо УПИ … от кв. 29 по плана на [населено място]. С решение по гр.д.№ 186/1962г., влязло в сила на 04.05.1962г. е обявен за окончателен предварителния договор, с който Ц. Ц. продава на А. Ц. ? ид.ч. от този имот. Двамата съсобственици Ц. и А. Ц. продават на К. К. Н. 1/3 ид.ч. от имота и стават съсобственици при равни права – по 1/3 ид.ч..С този нот. акт страните се уговарят купувачът да построи половината от мазетата и да построят в имота триетажна сграда, като купувачът получи първия етаж, А. Ц. – втория етаж, а Ц. цанков – третия етаж. Сградата не е построена и имота е незастроен. С н.а. № 128,т.ІІІ/1975г. К. К. Н. дарява на сина си Д. К. К. своята 1/3 ид.ч. от имота. С н.а. № 10,т.VІ/14.05.2012г. А. Ц., Д. А. Д. и Д. К. К. даряват на „К. Н. Е. 2/3 ид.ч. от процесния УПИ.
Възивният съд е преценил за неоснователно възражението на ответника, че дарението на 2/3 ид.ч. на ищеца не е без мотив. ССЕ е установила, че няма осчетоводяване на парична сума. Тъй като при дарението мотива е и основание, сделката, не е сключена без основание. Съдът е приел, че в тежест на ответника е било да установи липсата на мотив, респективно липсата на основание на дарението. Обстоятелството, че дарителите не са били католици не изключва дарственото им намерение, а от никакви доказателства по делото не може да се съди за това, че мотива за дарението е противен на закона и на добрите нрави.
Поставените въпроси касаещи действителността на дарението на ищеца не обосновават основанието за допускане до касация, тъй като отговорът им не се отразява на крайния изход от спора. Дали съсобствениците на касатора ще продадат, или ще дарят своите 2/3 от имота на трето лице, неговата квота е 1/3 ид.ч. Той не е упражнил правото си на иск по чл. 33, ал.2 ЗС, по който е могъл да установява симулативност на сделката. За производството по делба е без значение вида сделка, с която ищеца е придобил 2/3 ид.ч.
По поставените въпроси за съотношението на чл. 26, ал.2 и чл. 226, ал.3 ЗЗД и за тежестта за доказване, съдебната практика, прилагайки закона приема, че презумпцията, установена в чл. 26, ал.2 изр.2 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделка е сключена без основание, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението до колкото в специалната уредба не е изключено приложениетой, респективно не е преуреден въпроса.. Основанието е обичайната цел на сделката. При дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност на някой без насрещна престация. Мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви. В този смисъл Р № 385/121.08.2010г. по гр.д.№ 59/2009г./ Така в теорията и съдебната практика не съществува неяснота по поставения въпрос, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316/03.07.2013г. по гр.д.№ 575/2013г. на Окръжен съд-Велико Търново по касационна жалба на В. Ц. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: