О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 11.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 842 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Я., С. М. М., П. М. П. против решение № 273 от 14.03.2011г. по гр.д.№ 1184/2010г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 59 от 07.01.2010г., поправено с решение № 169 от 17.05.2010г. и вместо това касаторките са осъдени да заплатят на М. П. П. и Г. Д. П. сумата 5102,91 лв. /по 1700,97 лв. на всеки по отделно., представляваща стойността на подобрениая, извършени от тях в имота, за който им е било отстъпено право на ползване, но е възстановен на касаторите. Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 5102,91 лв. до 8,288,63 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че с първоначалното решение съдът не се е съобразил с допуснатото намаление на иска в диспозитива, въпреки, че в мотивите е разгледал иска в намаления размер. Касаторите считат, че по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка не може да се поправи този пропуск на съда, а решението е било недопустимо и производството е следвало да се прекрати. Твърди се неправилност, поради нарушение на материалния закон, тъй като не е налице основанието на пар.4в от ЗСПЗЗ, защото не е установено, че на ищцата надлежно е предоставено право на ползване върху имота, който е възстановен на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1 – допустимо ли е решението на РС ако с него се произнесе по първоначално предявения иск в диспозитива, без да се съобрази с допуснатото изменение /намаление/ в хода на производството, обсъдено само в мотивите и може ли този пропуск да се поправи чрез производството по очевидна фактическа грешка. По този въпрос се твърди противоречие с ПП № 1/1985г. и ТР № 104.01.2001г. на ОСГК. Вторият въпрос е налице ли е качеството ползувател, позволяващо придобиване правото на собственост, ако правото на ползване е ненадлежно учредено и няма идентичност между имота, който е предоставен за ползване и този, в който са извършени подобренията. По този въпрос се твърди противоречие с други решения:: Р № 541/28.04.2009г. по гр.д.№ 2356/2009г. на Варненски РС
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение по гр.д.№ 19/1996г. ищците по настоящото дело са осъдени да ревандикират реално обособена площ от 650 кв.м., съставляващи част от имот 3510, възстановен на ответниците по ЗСПЗЗ. На 25.06.2008г. въвода е извършен. На ищцата с протокол № 36/01.03.1990г. на ИК на Г. е предоставено право на ползване на основание 26-то ПМС върху имот с площ 600 кв.м. в м.”Кошарите” при граници път, път и сестра й П. В., в полза на която е издадена заповед по пар. 4к от ЗСПЗЗ. Според СТЕ имота, в който са извършени процесните подобрения се намира в м. “Зеленика” но по описани в списъка към протокола граници съвпада с предоставения за ползване имот. Оспорена е автентичността на протокола от ответниците, но оспорването не е доказано от констатациите на СГрЕ. Съдът е приел, че правото на ползване е надлежно учредено с решението на ИК на Г. за одобряване на списъка, че грешката във фамилното име на ищцата в този списък не е основание за противен извод и, че е налице идентичност на имота, описан в списъка с граници и имота, в който са извършени подобренията, тъй като решаващо е съвпадението на границите, а не различието местностите и предвид влязлото в сила решение. Въззивният съд е приел, че решението на РС и това за неговата поправка са допустими. По същество претенцията за подобрения е уважена съобразно заключението на тройната СТЕ, като е присъдена стойността на необходимите разходи към момента на извършване на подобренията и трайните насаждения.
По първият поставен въпрос за допустимостта на решенията на РС, респективно на възивната инстанция. Не съществува вероятност за недопустимост на въззивното решение, поради което няма основание за допускането му до касация на това основание. РС не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е намален само размера съобразно установените размери за всяко от подобренията по заключението на вещото лице и съдът е обсъдил в мотивите именно тези размери. Неправилното посочване в диспозитива на сумата, за която е предявен първоначалния иск е могло да бъде поправена само чрез производство за поправка на очевидна фактическа грешка. /Р № 61/02.03.2011г. по гр.д.№ 74/2010г.І гр.о./. Противоречието между формираната воля в мотивите на решението и изразяването й в диспозитива, съдебната практика приема безпротиворечиво за очевидна фактическа грешка. РС се е съобразил с теорията и съдебната практика. Не е налице противоречие с цитираната задължителна съдебна практика – ПП-1-85 и ТР № 1/04.01.2001г., тъй като първото е постановено при друга нормативна уредба, касаеща правомощията на втората инстанция, а второто разглежда въпроса в какви случаи възивната инстанция може да върне делото за ново разглеждане от РС. Тъй като не е било налице произнасяне по непредявен иск, тя не е имала основание за връщане на делото на РС, т.е. въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното ТР и поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По втория въпрос за надлежното упражняване правото на ползване, следва да се има предвид, че не е доказана неавтентичност на протокола, с който е материализирано решението за предоставяне право на ползване. Оспорването не е доказано с оглед извода на приетата СГрЕ и поради това не е налице противоречие на възивното решение с цитираното влязло в сила Р № 541/28.04.2009г. по гр.д.№ 2356/2009г. на Варненски РС. Видно от мотивите на това решение, оспорването е било доказано и е приета неавтентичност на протокола за предоставяне право на ползване, какъвто не е настоящия случай. Не е налице противоречива съдебна практика щом казусите, предмет на двете решения не са аналогични. Следва да се има предвид и това, че съдът е присъдил само стойността на разходите за извършените подобрения, което е проява на забраната за неоснователно обогатяване, а не увеличената стойност,на която имат право бившите ползуватели, приравнени на добросъвестни владелци, съгласно нормата на пар. 4в от ЗСПЗЗ препраща към чл. 72 от ЗС. При това уважаване на претенцията е без значение дали надлежно им е предоставено правото на ползване. От ищците обаче не е подадена касационна жалба.
Относно идентичността на имота, предоставен за ползване и този, в който са извършени подобрения следва да се има предвид, че трайната съдебна практика приема наличие на идентичност при съвпадане на границите, като местностите не са идентифициращ белег, тъй като те нямат ясно установени граници, преливат се една в друга. В този смисъл виж Р № 672/10 от 07.03.2011г. по гр.д.№ 1584/2009г. на ВКС І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, с която въззивния съд се е съобразил.
По изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касация, тъй като не е обосновано нито едно от наведените основания на чл. 280, ал.1 от ГПК. Съобразно този резултат на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за това производство до доказания размер 800 лв. на основание чл. 78, ал.2 във вр. с чл.81 от ГПК.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 273 от 14.03.2011г. по гр.д.№ 1184/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. М. Я., С. М. М., П. М. П.
ОСЪЖДА М. М. Я., С. М. М., П. М. П. да заплатят на М. П. П. и Г. Д. П. деловодни разноски за производството по допускане до касационно обжалване в размер на 800лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: