О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 14.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 631 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. С. против решение № 6582/01.10.2013г. по гр.д.№ 3306/2013г. на СГС, в частта, с която е отменено решение от 27.08.2012г. по гр.д.№ 19650/2006г. на РС-София за извършване на делбата чрез изнасяне на процесния апартамент на публична продан и вместо това на основание чл. 288, ал.2 ГПК /отм/ апартамент, находящ се в [населено място], [жк][жилищен адрес] с площ 82,52 кв.м., ведно с принадлежащите му таван с площ 8,512 кв.. и мазе с площ 26,06 кв.м. и 2,34 % ид.ч. от общите части на сградата е възложен на преживялата съпруга А. Г. Г..
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила при извършване на делбата, защото е налице комбинирана съсобственост на другата съделителка, възникнала от наследяване и от прекратена съпружеска общност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса може ли да се възложи допуснатия до делба апартамент на основание чл. 288, ал.3 ГПК на преживелия съпруг, придобил права в резултат на наследяване и на получаване дял от прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на другия съпруг. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2004г., с което според касатора е недопустимо възлагане при комбинирана съсобственост.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като възлагането е на основание чл. 288, ал.2, а не на основание чл. 288, ал.3 ГПК, което е недопустимо при комбинирана съсобственост, а хипотезата на чл. 288, ал.2 ГПК/отм/ е специална по отношение на по-обжата хипотеза на чл. 288, ал.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Процесният апартамент е допуснат до делба между двамата съделители при квоти ? ид.ч. за касатора, придобита по наследство и ? ид.ч. за А. Г., придобита на основание прекратена съпружеска общност за ? ид.ч. и по наследство от починалия общ наследодател и неин съпруг – ? ид.ч. Апартаментът е купен по време на брака, прекратен със смъртта на съпруга на 05.08.2006г. Преживялата съпруга е заявила претенция за възлагане още с исковата молба, като е посочила и двете основания по чл. 288, ал.2 и ал.3 ГПК.
РС е отхвърлил претенцията защото не е било доказано, че ищцата не притежава друго жилище и, че е живяла заедно с наследодателя към момента на откриване на наследството. Разгледал е и двете основания за възлагане без да ги разглежда като общо и специално.
Въззивната инстанция е приела като доказателство декларация за семейно и имотно състояние, от която е видно, че ищцата не притежава друго жилище и изобщо друг недвижим имот. Разгледала е възлагателната претенция по чл. 288, ал.2 ГПК като специална по отношение на по-общата претенция по ал.3 от същия текст, съгласно разясненията, дадени в т.7 от ТР № 1/2004г. Нормата на чл. 288, ал.2 ГПК/отм/ дава право на преживелия съпруг да претендира възлагане на имота, останал в наследство. Винаги съсобствеността за преживелия съпруг ще произтича от два факта – наследяване и прекратяване на съпружеската общност. Въпросът за комбинираната съсобственост се поставя в хипотезата на чл. 288, ал.3 ГПК. Процесния апартамент обаче не е възложен на това основание, а на осн. чл. 288, ал.2 ГПК /отм/, поради което поставения въпрос е неотносим към мотивите на съда и е без значение за изхода от спора Затова не следва да се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят деловодни разноски за това производство до доказания размер – 400 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6582/01.10.2013г. по гр.д.№ 3306/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от К. Г. Стоев.
Осъжда К. Г. С. да заплати на А. Г. Г. деловодни разноски за касационно производство в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: