О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 23.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 35 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. Я.-Ц. против определение № 1771/03.11.2010г. по гр.д.№ 935/2010г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против постановеното по същото дело възивно решение. Постъпила е частна жалба и против разпореждането за връщане на касационната жалба.
Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила – чл. 64, ал.2 от ГПК и необоснованост, поради неправилна преценка на доказателствата, които според нея доказват наличието на особено непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее.
Ответниците не вземат становище..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което изрично е предвидена възможност за обжалване в чл. 66, ал.2 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По делото е установено следното: Въззивното решение е постановено на 28.01.2010г. и е съобщено на адв. И., пълномощник на жалбоподателката и неин съдебен адресат на 16.02.2010г. Едномесечния срок за обжалване изтича на 16.03.2010г. /вторник, работен ден/, но до тази дата не е постъпила касационна жалба от С. А.-Ц.. В молба за възстановяване на срока за обжалване, тя се позовава на особено непредвидено обстоятелство – заболяване на сина й, престой в болница, последвала негова смърт и невъзможност на пълномощника й да се свърже с нея поради това, че си е изключила телефоните. От представените доказателства обаче се установява, че сина на жалбоподателката е бил на лечение в О. диспансер за психиатрични заболявания[населено място] от 03.12.2009г. до 08.01.2010г. Изписан е спокоен, с подредено поведение и приемащ лекарства. Почивал е на 27.04.2010г. от тежка съчетана травма, причинена от падане от високо.
Въззивният съд е приел, че срокът за обжалване е изтекъл повече от месец преди настъпилата смърт на сина на жалбоподателката, поради което не може да се прецени като особено непредвидено обстоятелство, а тя е имала и пълномощник – адвокат И., упълномощен за всички инстанции до приключване на делото.
Определението е правилно.
Особеното непредвидено обстоятелство, което страната не може да преодолее, като предпоставка за възстановяване на законово установен, или определен от съда срок по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК предполага наличие на обективни причини, които са настъпили за страната през времетраенето на срока, който е пропуснала и които тя не е могла да преодолее. Синът на жалбоподателката е бил в болница, но много преди да започне да тече срока за обжалване е изписан. След изписването е проведено последното съдебно заседание пред възивната инстанция, за което тя не е поискала отлагане на делото поради невъзможност да се яви. Видно от епикризата, синът не е бил лежащо болен. Изключването на телефона от жалбоподателката в този момент сочи на това, че сама се е поставила в състояние да не бъде уведомена за хода на делото. Следователно не е налице непреодолима причина от нея за уведомяването й, респективно за пропускане на срока за обжалване. Смъртта на сина й е настъпила повече от месец след изтичане на срока за обжалване внезапно, поради което не съставлява особено непредвидено обстоятелство, което да е попречило за подаване на касационата жалба в установения законов срок. При тези обстоятелства, преценката на съда, че не е доказано особено непредвидено обстоятелство, настъпило по времето когато е текъл срока за обжалване е правилна.
През периода, когато е текъл срока за обжалване адв. И. е имал пълномощно от жаллбоподателката, което е важало за всички инстанции, съгласно чл. 34, ал.4 от ГПК, видно и от съдържанието му. За подаване на касационна жалба не се изисква друго изрично пълномощно, щом представеното по делото е за всички инстанции. Доводите в тази насока, развити в частната жалба са неоснователни.
Подадената от адв. И. касационна жалба с изходящо клеймо от 18.03.2010г. действително е просрочена, тъй като едномесечния срок изтича на 16.03.2010г., поради което подадената частна жалба против разпореждане № 2927/15.06.2010г. по гр.д.№ 935/2009г. на Пазаджишки окръжен съд, която няма данни да е върната също е неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1771/03.11.2010г. по гр.д.№ 935/2010г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата С. П. Я.-Ц. против за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против постановеното по същото дело възивно решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от С. П. Я.-Ц. против разпореждане № 2927/15.06.2010г. по гр.д.№ 935/2009г. на Пазаджишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: