гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 08.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4576 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. Д. К. против определение от 28.05.2014г. по гр.д.№ 43/2014г. на Окръжен съд-Враца, с което е спряно производството на основание чл. 15, т.1 б. „а” и т.4 от Регламент / ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета и чл. 229, ал.1 т.7 ГПК и е дадена възможност на ищцата да предяви искане във връзка с родителската отговорност по отношение на малолетните деца Ж. и П. пред надлежния съд в [населено място], Република Франция, като е определен двумесечен срок за предявяване на иска пред съда в Република Франция и са дадени указания за представяне на доказателства за удостоверяване на този факт пред Окръжен съд-Враца. Разяснено е на страните, че в противен случай производството по делото ще бъде служебно възобновено от съда.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като се поставя въпроса дали българския съд изобщо е компетентен да се произнесе по родителските права /родителската отговорност/ предвид това, че страните и децата живеят постоянно в Република Франция макар да са български граждани.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за временно спиране на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Тъй като определението е постановено за първи път от въззивната инстанция, ВКС се явява втора инстанция, поради което производството не е касационно и съдът не преценява предпоставките за допускане до касация.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството е по иск за развод, предявен пред РС-Мездра, който с решение № 46/07.08.2013 г. по гр.д.№ 1112/2012г. е прекратил брака, предоставил е родителските права по отношение на децата П., [дата на раждане] и Ж., [дата на раждане] на бащата Ю. Д. К., като е определил майката да се вижда с децата всяка първа и трета събота и неделя от 8,00 ч. в събота до 20 ч. в неделя и един месец през лятото. Определена е и издръжка за децата. Решението е влязло в сила в частта за прекратяване на брака. По жалба на Й. В. К., делото е висящо само относно родителските права /родителската отговорност/ и издръжката пред въззивната инстанция. Тъй като децата са навършили съответно 10 г. и 12 г., те са изслушани от въззивния съд. От данните по делото, а и от разказаното от децата се установява, че те живеят по една седмица при майката и по една при бащата, като се редуват, имат условия и в двете жилища, и двамата родители полагат грижи за децата си. Те са родени във Франция и там посещават училище.
С обжалваното определение, съдът е спрял производството на основание чл. 15, т.1 б. „а” и т.4 от Регламент / ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета и чл. 229, ал.1 т.7 ГПК и е дал възможност на ищцата да предяви искане във връзка с родителската отговорност по отношение на малолетните деца Ж. и П. пред надлежния съд в [населено място], Република Франция, определил е двумесечен срок за предявяване на иска пред съда в Република Франция, дал е указания за представяне на доказателства за удостоверяване на този факт пред Окръжен съд – Враца. Съдът е разяснил и последиците при непредявяване на искане пред съда във Франция – производството по делото ще бъде служебно възобновено от съда.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 15, т.1 б. „а” и т.4 от Регламент / ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета съдилищата на държавите-членки на ЕС, които са компетентни по същество на делото могат по изключение, ако счетат, че съдът на друга държава-членка, с която детето има особена връзка е по подходящ за разглеждане на делото, или на отделни части от него и когато това е в най-добър интерес на детето да спрат делото и да покани страните да внесат искане пред съда на тази друга държава членка, като определи и срок за това. Ако искане не бъде предявено, съдът упражнява компетентността си така както е предвидена в чл. 8-14 от същия Регламент.
Компетентността на българския съд произтича от чл. 3 б. „б” от Регламент / ЕО/ № 2201/2003г., тъй като и двамата съпрузи са български граждани, чието постоянно местожителство не е в България, но те са приели компетентността на българския съд, който вече се е произнесъл като първа инстанция. Компетентността на българския съд да се произнесе и по родителската отговорност в рамките на бракоразводното дело произтича от чл. 12 б. „а” и „б” от Регламент / ЕО/ № 2201/2003г. Тъй като децата от раждането си живеят в Република Франция и там посещават училище, те имат особена връзка с тази държава. Съдът на държавата-членка по местожителството им може да прецени конкретно и най-комплексно условията при които децата живеят при всеки от двамата родители, наред с родителските им качества и как да се разпредели родителската отговорност между тях, така, че да са защитени в най-голяма степен интересите на децата и да се запази връзката им с всеки от тях.
Съдът е спазил точно регламента съобразявайки и фактите по делото, поради което няма основание за отмяна на определението за временно спиране на делото на основание чл. 15, т.1 б. „а” и т.4 от Регламент / ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета и чл. 229, ал.1 т.7 ГПК, поради което това определение следва да се потвърди.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2014г. по гр.д.№ 43/2014г. на Окръжен съд-Враца,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: