О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 19.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 525 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Д. Г. против определение № 306 от 19.09.2011г. по гр.д.№ 834/11г. на ВКС ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба против решение № 252 от 19.05.2011г. по гр.д.№ 148/2011г. на Окръжен съд-Плевен.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като за малоцени имоти следва да се взема пазарната цена а и защото съдът е следвало да определи цената на иска от сбора на цените за всички имоти.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че по всеки от обективно съединените искове цената на иска, равняваща се на данъчната оценка е под 5 000 лв.и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, касационната жалба е недопустима.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./, нормата влиза в сила на 21.12.2010г., Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие. Съгласно чл. 69, ал.1 т.2 от ГПК, размерът на цената на иска по спорове за собственост е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Правилото, въведено от закона е цената на иска да се определя по данъчната оценка без оглед на това къде се намира имота и дали е малоценен. Страните и съдът нямат възможност за избор и преценка. Данъчната оценка е единен критерий, който осигурява еднакво третиране. Ценността на имота не може да бъде критерий за реализиране на процесуални права. Само ако няма данъчна оценка, цената на иска се определя по пазарната цена. Местонахождението на имота ще се отрази не само на данъчната оценка, а и на пазарната цена. Затова от обстоятелството, че в чл. 69 от ГПК законодателят е посочил като алтернатива възможността цената на иска да се определя от пазарната цена, ако няма данъчна, жалбоподателят не може да черпи права, тъй като по делото са представени данъчни оценки и съдът правилно е определил цената на иска въз основа на тях.
Предмет на иска за собственост, предявен на 13.10.2008г. са единадесет имота. Искът е уважен за десет от тях и ответникът обжалва решението в тази част. Всеки от десетте имота има данъчна оценка под 5 000 лв. Съдът правилно не е определил обща цена на иска. При обективно съединяване на искове цената на иска с оглед подсъдността и обжалваемостта се определя за всеки от предявените искове по отделно, тъй като ако бяха предявени тези искове по отделно, решенията по тях не биха подлежали на касационен контрол. От факта на общо предявяване на няколко иска не може да зависи обжалваемостта и подсъдността.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 306 от 19.09.2011г. по гр.д.№ 834/11г. на Върховен касационен съд ІІ гр.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: