Определение №541 от 25.10.2012 по ч.пр. дело №453/453 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 541

София, 25.10.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 453 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от адвокат Х. М., като процесуален представител на Д. Д. М., против определение № 1183/01.06.2012г. по ч.гр.д.№ 1998 / 2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 24.01.2012г. по гр.д.№ 6092/2010г. на Софийски градски съд. С последното делото, образувано по искова молба на жалбоподателя против Прокуратурата на Р.България за присъждане на имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2 от ЗОДОВ е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд и производството пред СГС е прекратено.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 7 от ЗОДОВ, тъй като неправилно е отчетено къде е мястото на нарушението. Счита, че като такова следва да се прецени повдигането и поддържане на обвинението, за което жалбоподателя е оправдан – [населено място], а не деянието, за което му е било повдигнато обвинението, за което е оправдан.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: къде следва да се счита мястото на увреждането на ищеца по ЗОДОВ – мястото, където е извършено деянието, за което му е повдигнато обвинението, или мястото, където е повдигнато обвинението. Излагат се и съображения за евентуална пристрастност на Софийски окръжен съд, който е постановил осъдителна присъда, в последствие отменена.
Ответникът по касация Прокуратурата на Република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа иска по чл. 2 от ЗОДОВ е Софийски окръжен съд, тъй като чл. 7 ЗОДОВ определя специална изборна подсъдност – по местото на увреждането, или по местожителството на увреденото лице. СГС не отговаря на нито един от двата критерия, тъй като ищеца има постоянно местожителство в [населено място], а съдът по местото на увреждането е Софийски окръжен съд, защото обвинението, по което е оправдан ищеца е повдигнато и поддържано от Софийска окръжна прокуратура.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Поставеният въпрос е относим към мотивите на съда и удовлетворява общото основание за допускане до касация. Не е обосновано обаче допълнително основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК Не е посочена задължителна съдебна практика, на която да противоречи приетото в обжалваното определение. Не се представят доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. Не са налице и предпоставките и на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като даденото разрешение в обжалваното определение съответства на установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.7 ЗОДОВ, съгласно която ищецът може да избере съда за предявяване на иска само по един от двата критерия – място на извършване на увреждането и местожителство на ищеца. Под место на извършването се разбира съдебния район, в който е повдигнато и поддържано обвинението. Софийска окръжна прокуратура и Софийски окръжен съд имат един съдебен район, който не се променя от факта, че се намират в София. При предявяване на иска пред друг съд, определен по критерии, различни от законово определените, възражението на ответника за местна подсъдност е основателно. Ответникът е направил такова възражение. Съображенията за това, че съдът на когото делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност е постановил осъдителната присъда, която в последствие е отменена, би могло да бъде основание за отвод и определяне на друг съд по правилото на чл. 23, ал.3 от ГПК не обуславят допускане до касация. Ищецът не може сам да дерогира определената законова подсъдност извън определените в закона критерии. Съдът сам решава дали да се отведе с участието на съдията, за когото е направено искането – чл. 23, ал.2 ГПК. Процесуалните правила за определяне на местната подсъдност са ясно определени в ГПК и съобразени в обжалваното определение, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1183/01.06.2012г. по ч.гр.д.№ 1998 / 2012г. на Софийски апелативен съд по частна касационна жалба, подадена от Д. Д. М.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top