О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 443 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 1292 от 15.10.2009г., постановено по гр.д.№ 484 по описа за 2009г. на В. окръжен съд е отменено решение № 3581/20.12.2008г., постановено по гр.д.№ 5413/2007г. на В. РС и вместо това са осъдени “П.,” Е. със седалище[населено място], [фирма][населено място] и [фирма][населено място] да отстъпят собствеността и предадат владението на С. Р. П. върху реална част с площ 1335 кв.м. от ПИ 315 по кадастралната карта на КК “Ч.”[населено място], одобрена на 14.10.2008г., защрихована с лилави линии в скицата на в.л. на л. 76 от делото на ВОС.
Против това решение, касационни жалби са подали “П.,” Е. със седалище[населено място] и [фирма][населено място]
В касационната жалба, подадена от “П.,” Е.[населено място] се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 от ЗС и чл. 10б от ЗСПЗЗ и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: легитимира ли се ищеца по иск по чл. 108 от ЗС с решение на ПК, издадено 1992г., ако към него не е приложена скица, индивидуализираща и графично имота, може ли да се възстанови имот, върху който е изпълнено предвиденото обществено мероприятие и може ли да бъде уважен иска, ако не е установено дали ответниците владеят части от процесния имот и кои. Позовава се на противоречие на обжалваното решение по тези въпроси с решения по индивидуални спорове на ВКС: Р от 22.01.2007г. по гр.д.№ 221/2005г. на ІVа гр.о., Р № 89 от 11.02.2009г. по гр.д.№ 6440/2007г. на І гп.о. Р № 1992 от 21.01.2002г. по гр.д.№ 317/2001г. на ІV гр.о., Р № 115 от 19.04.2005г. по гр.д.№ 2584/2002г.ІV гр.о. Р № 113/22.02.2005г. по гр.д.№ 2407/2003г., Р № 121/20.07.2001г. по гр.д. № 1316/2000г. Р № 443-96-І и Р № 1200/13.07.2004г. по гр.д.№ 585/2003г.ІV гр.о.
В касационната жалба на [фирма][населено място] се правят същите оплаквания. И този касатор счита, че ищецът не се легитимира като собственик с решението на ПК от 1992г. поради липса на скица към него индивидуализираща имота, че имота не е подлежал на реституция, защото е част от реализирано обществено мероприятие.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани първите два въпроса от другата жалба, за които касатора счита, че са разрешени в противоречие със същите решения, представени от другия касатор.
Ответникът по касация оспорва, допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като е съобразено с действащия материален закон към момента на постановяване решението от ПК, в какъвто смисъл се е произнасял ВКС, за неотносимост на въпроса за приложението на чл. 10б от ЗСПЗЗ поради това, че процесната реална част е свободна от застрояване и определена за реституиране с удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и за това, че по третия въпрос съдът се е съобразил с направеното признание на касаторите, че ползват съвместно процесната реална част.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против въззивно решение ка, поради което съдът ги преценява като допустими. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е приел следното: Ищецът С. Р. П. се легитимира като собственик с решение № 8/06.08.1992г. на ПК, с което е възстановено правото на собственост на върху имот № 260 по кадастралния план на крайбрежието от 1956г. с площ 1,542 дка в землището на[населено място], кв. В., м.”Л. П.”, за който правото на собственост на наследодателят му Р. Д. П. е доказано с протокол за съдебна спогодба от 15.10.1943г., вписан със записка № 70 от 20.03.1944г. Имота е внесен в ТКЗС 1958г., отреден е за почивен дом на трудещите се селяни със заповед № 18/01.02.1960г., оценен е, но няма доказателства да е изплащано обезщетение нито на ТКЗС, по отношение на което е проведена отчуждителната процедура, нито на Р. П., поради което е прието, че терена не е отчуждаван. Няма и отчуждителна заповед. Посоченото мероприятие е реализирано, като са изградени две сгради. След издаване решението на ПК е издадена от техническата служба скица на свободната част от имота, приложена на л. 6 от делото на РС и въз основа на решението на ПК, и тази скица е издаден констативен н.а. В хода на производството е издадено и у-ние по чл. 13, ал.4 и скица по ал.5 от ППЗСПЗЗ, с което е определена незастроената площ от бивш имот 260 – 1335 кв.м., включена в цялата площ на имот 315. Процесната площ не е заснета като самостоятелен имот, тъй като заповедта за попълване на кадастралната основа е отменена от В. административен съд поради съществуващ спор за правото на собственост, предмет на настоящото дело. Ответниците са признали в хода на производството, че владеят процесния имот. Съдът е намерил установеното владение за такова без основание, тъй като терена не е бил държавен, видно от отговора на областния управител до ответното дружество по искането за актуването му. Още от 1992г. той е принадлежал на физическо лице, поради което не е могло да бъде включено в капитала на праводателите на ответниците. Ответниците не са придобили право на собственост върху терена, поради което съдът е приел, че упражняват фактическа власт върху имота без основание.
По първият въпрос – легитимира ли се ищеца по иск по чл. 108 от ЗС с решението на ПК, издадено 1992г., ако към него не е приложена скица, индивидуализираща и графично имота, въззивният съд е приел, че към датата на постановяване на решението нормата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не е изисквала решението да се придружава от скица. Това се приема последователно и в съдебната практика./ Решение № 396 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 593/2009 г., I г. о, Решение № 640 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2008 г., I г. о, Решение № 555 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 104/2009 г., II г. о., ГК, издадени по чл. 290 от ГПК. Следователно въззивното решение е съобраезно със задължителната практика на ВКС по първия формулиран въпрос, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Съдебната практика, с които се приема, че за индивидуализацията на имота е необходимо към решението на ПК да е издадена скица касаят реституция, настъпила в резултат на решения та ПК, издадени след изменението на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 45/1995г., какъвто не е настоящия случай.
По втория въпрос – може ли да се възстанови имот, върху който е изпълнено предвиденото обществено мероприятие въззивният съд е приел, че терена е свободен, т.е. попада в незастроената част от имот 315, поради което не е налице пречка за реституцията му. В цитираните в двете касационни жалби решения се дава отрицателен отговор на този въпрос предвид нормата на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Тези решения обаче се отнасят за случаи когато имота, или спорната част от него е застроена, или е заета от необходимо прилежащия терен към сгради и съоръжения. От материалите по делото се установява, че процесната площ от 1335 кв.м., за която е уважен иска е незастроена и отстои на три метра от едноетажна сграда в едната част. При определяне на тази площ по реда на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, общината се е съобразила с необходимо прилежащия терен и е определила този терен като такъв за възстановяване. Затова е неприложима практиката по чл. 10б от ЗСПЗЗ, отнасяща се за застроената, респективно заетата от реализирано обществено мероприятие площ. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По третия въпрос – може ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС ако не е установено кой от ответниците каква реална площ владее, въззивният съд се е позовал на признанието на двамата ответника, че всички владеят спорната част съвместно. Съдът е изследвал този въпрос и е формирал извод по него, поради което решението не е постановено в противоречие с практиката по чл. 108 от ЗС изискваща формиране на мотиви и по трите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Така и по третия въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1292 от 15.10.2009г., постановено по гр.д.№ 484 по описа за 2009г. на В. окръжен съд по касационните жалби, подадени от “П.,” Е. със седалище[населено място] и [фирма][населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ