Определение №321 от 5.6.2014 по ч.пр. дело №2369/2369 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

София, 05.06.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 3 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2369 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. С. П. против определение № 2968/16.10.2013г. по ч. гр.д.№ 2501/2013г. на Окръжен съд [населено място], с което са потвърдени определение от 07.05.2013г., с което е оставено без уважение искането му за обезсилване на изпълнителен лист от 12.11.2007г. по гр.д.№ 8372/2007г. на Пловдивски РС и разпореждане от 12.06.2013г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане частната жалба, инкорпорирана във въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 10423/12г. на Пловдивски РС.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – частната жалба не е разпределена по установените правила, не е изискан отговор по чл. 131 ГПК от ответника, не е отчетено внасянето на държавна такса. Основният довод е, че към 2007г. поради влошено здраве е имало назначено поемно лице от Мировия съд – А. и Мировия съд в Р., Република Германия, поради това, че не може свободно да изразява волята си и да се грижи за своите работите. Счита че българският съд не е бил компетентен при издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. Затова иска прогласяване за нищожно на определението и на издадения изпълнителен лист, защото сумата не се дължи, като погасена по давност.
В изложението към частната жалба не са формулирани въпроси.
Ответниците по касация оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като обжалваното определение е съобразено с данните по делото и закона.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Макар в изложението към частната жалба да не са формулирани въпроси, до колкото се навежда довод за нищожност и недопустимост на обжалваните съдебни актове поради това, че жалбоподателя е бил под запрещение според неговото твърдение и се е намирал в Германия през 2007г., съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпроса за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт и потвърдените с него определение и разпореждане.
По молба на [фирма], чийто правоприемник е [фирма] е издаден изпълнителен лист № 461/12.11.2007г. по несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 б. „к” ГПК и чл. 154 ЗЕ за сумата 1804,54 лв. главница за периода 01.03.2006г. – 01.11.2007г. в размер на 200 лв. лихва за забава. По гр.д.№ 10423/2012г. е предявен отрицателен установителен иск от П. да се установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист. С влязло в сила решение на 15.04.2013г. този иск е отхвърлен. Въззивният съд обаче е приел, че не е компетентен по съдържащите се във въззивната жалба искания за прогласяване за нищожно определението за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 б. „к” ГПК /отм/, за обезсилване на изпълнителния лист и за прекратяване на образуваното изпълнително производство по изп.д. № 20128270400322 по описа на ЧСИ В. А.. В тази част жалбата е върната на РС за администриране на тези искания. С разпореждане от 07.05.2013г., инкорпорираната във въззивната жалба частна жалба е оставена от него без движение за представяне на призовка за доброволно изпълнение, за да се провери кога тя му е връчена и да внесе държавна такса в размер на 15 лв. Оставено е без уважение искането за обезсилване на изпълнителния лист поради липса на процесуална възможност за това. Съобщението за това определение е връчено лично на жалбоподателя на 20.05.2013г. На 27.05.2013г. е подадена от него частна жалба № 24819/27.05.2013г., с която се обжалва определението в частта, с която се отказва обезсилване на изпълнителния лист. Към частната жалба прилага квитанция за платена държавна такса от 15 лв. и призовка за доброволно изпълнение, редовно връчена при отказ на 15.06.2012г. Въззивната жалба, в която се съдържа искане за прогласяване нищожност на определението за издаване на изпълнителния лист е подадена на 28.01.2013г.
С разпореждане от 12.06.2013г. е върната частната жалба, инкорпорирана във въззивната жалба, като е прието, че не е изпълнено указанието за внасяне на държавна такса. Явно съдът е приел, че квитанцията за внесена държавна такса от 15 лв., представена с частната жалба не е в изпълнение на указанията а е държавна такса за втората частна жалба. За нея, съдът не е давал указания за изправяне на нередовностите.
С втората частна жалба е представеното решение от 20.08.2007г. по дело № 480/07 на Мирови съд в А. Германия за оказване на грижи на И. П., [дата на раждане] , като му е назначено лице, което да полага грижи за него включително и да отваря кореспонденцията му, но за срок до 20.02.2008г. Същия е бил временно настанен в заведение от затворен тим, където е бил лишен от свобода до 19.10.2007т., видно от представеното решение на Мирови съд в Р. от 11.09.2007г.
Определението за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК /отменен подлежи на обжалване по чл.244 от същия кодекс в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение. Този срок за жалбоподателя е започнал да тече на 15.06.2012г. и е изтекъл на 22.06.2012г. Възивната жалба, в която е прието, че е инкорпорирана частната жалба против определението за издаване на изпълнителен лист, е подадена едва на 28.01.2013г. и като просрочена правилно като краен резултат е върната. Тази преценка на въззивния съд съответства на закона – чл. 244, ал.1 ГПК /отм/ и на съдебната практика по приложението му.
По отменения ГПК обезсилване на издаден изпълнителен лист се допускаше само в следната хипотеза: когато вземането по изпълнителния лист е оспорено от длъжника с възражение по чл. 250 ГПК в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение, изпълнителното производство в резултат на това е спряно, съгласно предвиданата възможност в чл. 251 ГПК /отм/ и е определен месечен срок на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си, в който той не предяви този иск. Тази хипотеза по настоящото дело не е налице. Длъжникът не е подал възражение по чл. 250 от отменения ГПК, респективно не е спирано на това основание изпълнителното производство за предявяване на иск от кредитора за установяване на вземането в едномесечен срок. Вместо това, длъжника е предявил отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отменен/ – че не дължи сумите по изпълнителния лист, който обаче е отхвърлен с влязло в сила решение. Така и изводът на въззивния съд, че няма законово основание за обезсилване на издадения по отменения ГПК изпълнителен лист е съобразен със закона и съдебната практика по постановяването му.
Определението от 07.05.2013г. на РС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за обезсилване на изпълнителен лист от 12.11.2007г. по гр.д.№ 8372/2007г. на Пловдивски РС и разпореждане от 12.06.2013г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане частната жалба, инкорпорирана във въззивна жалба № 4074/28.01.2013г. срещу решението по гр.д.№ 10423/12г. на Пловдивски РС са валидни съдебни актове. Основанията за нищожност на съдебен акт не са дифинирани от процесуалния закон, но съдебната практика приема, че такива са съдебните актове, постановени от ненадлежен орган, в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма и които са неразбираеми и неподписани – ТР № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС. Посочените два съдебни акта на РС не попадат под нито един от тези критерии. Исканията, съдържащи се във въззивната жалба са върнати на РС за администриране и тъй като са касаели искания във връзка с вече постановен съдебен акт от РС – определението по чл. 237 б. „к” ГПК /отм/, те не са разпределяни, а са разгледани от съда, постановил атакуваното определение. По тези искания не се образува отделно дело, поради което и то не се разпределя отново. Дори към този момент жалбоподателя да е пребивавал в Германия, това не изключва компетентността на българския съд, тъй като молбата се подава пред РС по местожителството на длъжника, или по мястото на изпълнение – чл. 242, ал.2 ГПК. Двете възможности са алтернативни Задължението произтича от доставена топлина енергия и местоизпълнението му е в П., поради което компетентен е бил Пловдивския РС.
Към момента на издаване на определението по чл. 237, б. „к” ГПК /отм/ дори жалбоподателя да е бил с местожителство – Германия и да е бил временно недееспособен, това производство пред РС се развива едностранно. От връчване на призовка за доброволно изпълнение се активира за жалбоподателя възможността да се защити от издадения изпълнителен лист. Видно от материалните по делото, призовката за доброволно изпълнение е връчена лично на жалбоподателя на 15.06.2012г. Към този момент той е бил дееспособен. Срокът за ограничаване на свободата му и за полагане на грижи от поемно лице е изтекъл още през м. февруари 2008г. Неоснователен е и довода, че е нарушена процедурата по действащия ГПК, защото не е дадена възможност за отговор на ответника по чл. 131 ГПК. Производството по чл. 237 ГПК/отм/ за издаване на изпълнителен лист е започнало по отменения ГПК. Затова е неприложима нито нормата на чл. 131 ГПК, която се отнася само за исковото производство по новия ГПК, нито по чл. 415 ГПК, относима към заповедното производство по новия ГПК.
Не е нищожно и определението на въззивната инстанция, предмет на обжалване, защото е постановено от надлежен съдебен състав. Подадената пред него частната жалба е била допустима, но по същество е неоснователна. Това е констатирал възивния съд и по изложените по-горе съображения, постановеното определение следва да се потвърди. Съобразно този резултат, на ответника по касация [фирма] следва да се присъди претендираното от него юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2968/ 16.10.2013г. по ч. гр.д.№ 2501/2013г. на Окръжен съд [населено място] по частна жалба, подадена от И. С. П.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2968/ 16.10.2013г. по ч. гр.д.№ 2501/2013г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА И. С. П. да заплати на [фирма] [населено място] деловодни разноски за настоящото производство в размер на 100 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top