О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 422 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. М. против решение № 1461/19.11.2009г., постановено по гр.д.№ 777/2008г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 555 от 21.02.2008г. по гр.д.№ 4246/2007г. на В. РС. С последното е отхвърлен иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да се признае за установено по отношение на ОСЗГ и Община[населено място], че наследниците на Я. Д. И., починала на 20.05.2000г. притежават правото на възстановяване на собствеността върху ? ид.ч. от нива с площ 1,200 дка, находяща се в землището на[населено място], кв. В. м. “Ачмалар”.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал. 4 и ал. 7 от З., тъй като имота е бил земеделска земя към момента на отнемането и подлежи на реституция при приложението на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулирани въпроса за значението на начина на отнемане на имота за преценката кой е приложимия закон за реституцията му. Касаторът счита, че този въпрос изисква тълкуване на нормата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. позовава се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.:.
Ответницата по касация Община[населено място] оспорва допускането до касация, като излага довод, че нормата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и изобщо този закон е неприложим, защото имота е отчужден от наследодателката на ищцата през 1981г. и тя е обезщетена с друг недвижим имот.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото предявеният иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е неоценяем.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Ищцата М. М. е единствен наследник на Я. Д. И., починала на 20.05.2000г. С н.а. № 129,т.ХІ/1968г. наследодателката е придобила по дарение претендирания имот. Със заповед № 640/08.04.1981г. имота по н.а. № 129/1968г. е отчужден от Я. Д. и тя е обезщетена с друг недвижим имот в землището на[населено място], м. “Орта ачма” с площ от 600 кв.м. в терен, отреден за здравни и курортни нужди. Призната е за собственик на дадения в обезщетение имот с н.а. № 197,т.ІІ/1982г. Отчуждения имот попада в очертанията на “Ботаническата градина” и не е заснет като самостоятелен.
Въззивният съд е приел, че имота не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ щом е бил отчужден от наследодателката на ищцата и тя е обезщетена имотно. Изрично е посочено, че реституцията на отчуждените имоти за благоустройствени мероприятия става по ЗВСНОНИ по ЗТСЕ, ЗПИНМ и др. Обстоятелството, че съседните имоти са възстановявани по реда на ЗСПЗЗ е без значение.
Правният въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба за значението на начина на отнемане на имота за преценката кой е приложимия закон за реституцията му е свързан с предмета на спора, до колкото всеки реституционен закон очертава приложното си поле, а съдът в съответствие със съдебната практика е приел, че ЗСПЗЗ е неприложим с оглед проведеното отчуждаване по благоустройствените закони и полученото обезщетение при отчуждаването. Поставеният правен въпрос е изяснен в законите и съдебната практика, а нормата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ не се нуждае от тълкуване. По нея има богата съдебна практика, а и тя е неприложима към предмета на спора.. По тези съображения не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1461/19.11.2009г., постановено по гр.д.№ 777/2008г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Д. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: